автор: alidora

Ах, този юни
с дъх на топъл дъжд,
със мирис на липа
и люлякови длани,
сякаш, че сме малки
още по веднъж,
неуспяло още
злото да ни хване.

Ах, тези юнски вечери,
шарени от смях,
колко ли вълшебници
са ни завидЕли
и преди ръка да стиснем
на всеки малък грях
да скрием във сърцето
спомените бели.

А Луната, същата,
кара колело
в сънища пораснали,
с ожулено коляно
и детето в нас
намига със око,
и протяга пръстче-
да погали рана.

Ах, този юни
с дъх на свобода,
имахме го вчера,
нощем под липата.
Тръгнеш ли по пътя-
трябва ти следа,
а пътя го рисуват
единствено децата.