автор: frezija

Любовта си отиде омерзена от думи.
Оглуша тишината, а мракът бездомен
си намери приют във душата ми чумава
и превърна деня само в спомен.
Любовта си отиде, осквернена от клюки.
От нозете й кървава диря остана.
Аз по нея вървя, а обидата чука
като нерв по оголена рана.
Любовта си отиде по всички закони –
безвъзвратно, отчаяно, стръмно.
Пия билки да мога страха да прогоня -
страх, че повече няма да съмне.
Пия лудост да мога гнева да изтрия,
пия болка /продават в аптеките!/
но във мене е празно и напразно ги пия.
Как боли знае само човекът.
А човекът е мъртъв, човекът го няма.
Не търси вече в мене човека.
Имам сили да кажа едно нещо само:
Любовта си отиде навеки!