автор: atom

Причината за този ден
неоправдана се завръща.
Не съм напълно убеден
в многоизмерната си същност.
И този миг не е в контраст
с простряната над него вечност -
донякъде това съм аз,
но се реализирам грешно.
Животът всичко ми е дал,
за да ми вземе нещо скрито.
А този малък интервал
от всеизмерващия ритъм
на проявените неща
в космическия организъм -
е храмът на единността,
от който аз не съм излизал.