автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от босненски)

Мълча, защото мисля, че е по-добре,
но това не означава, че съм прав,
и ето аз приемам вината.
Признавам под Слънцето и Луната – виновен съм,
съдите ме явно и тайно,
а аз няма все пак да кажа няколко тайни факти!
Не искам лавров венец – стиховете го разкриват.
Къде?!
Погледи съмнително се пресичат,
а аз мълча –
глупаво или мъдро –
това няма значение в нощта и деня,
в събота или вторник,
на улицата или тролейбуса, или в чакалнята.
Не, аз няма да ви кажа това, което не се говори,
нито защо си мълча;
това може известно време нещо да мъти, но…
Това не е е криминално престъпление,
защото е в сферата на чувствата, а не на ума.
Това е нещо като мълчалив обет за мълчание:
СЯНКА НА ПЕСНИТЕ!
Шум на сенки – отражения на събития – речни спомени,
съдете ме, осъдете ме – продължавайте,
но имайте предвид, че признавам вината си
и не се покайвам.
Виновен съм!