Продължаваме напред
през пропастите
канарите
бездънните морета
една ракета и една луна
спомени за стих
за пролетта за поета
за играта в листата
очните дъна орбита
слънцата които капят
и парят право в душата
спомени за стих
песен на нечий гроб
мелодията и после марша
токовете отекващи в далечината
продължаваме напред през съня си
лъжите от нас сътворени
за спокойствието в балона
иглата държим на близо
но не достатъчно
пречупени още преди
да се родим, счупени
утробите населени с уют и страх
цялото време всяка минута
ще бъде наред, ще бъде наред
кодовете са запаметени
отровите приготвени
в атомите в частиците
трепти безсмислието,
трепти нелепо и надеждата.