автор: RockAround_theC_l_ock

Безличен е животът на човека,
ако не вярва, че очаква го върхът.
Но е слепец с изгубена пътека,
когато търси път, а няма път!

Защото пътя си намираме с идеи
и със мечти, които ни крепят.
Опитвам да не мисля... И не смея
да си представя как мечтите се топят!

Не ми остава много... И защо ли
пак стиснал зъби оцелявам всеки път?
А раните от нови истини разголени
ще ме болят... Дори зараснали – болят!

Навярно ще намирам сили – колкото
да стигна и до Страшния си съд.
До края, знам, че ще вървя... И – с болката!
Ала дали ще допълзя без път?

Бой..Боев, 2015