Искам сутрин гларус да ме буди
и да мога хляб да му предложа;
да ме гледа отстрани – учуден
и да казва да не се тревожа.
Че и неговият хал не е по-лесен –
гларусчета гладни го очакват.
Ала иначе животът е чудесен!
И не тръгва като мен да се оплаква.
Вярно – трудно е... И – малко рибата!
А от теб очакват да изхранваш;
да изплащаш заем – за колибата;
гости дойдат ли – да се „отсрамваш”...
Но сме живи! Стига да сме здрави –
ще завъдим челяд под крилото си.
Нещо куца ли – ще го оправим!
Някак – все ще прелетим живота си...
Гледам гларуса – и аз учуден.
Сякаш е облечен мойта кожа!
... искам сутрин – гларус да ме буди
и да мога хляб да му предложа!
Бой..Боев, 2015
Кондолово, Странджа планина