автор: mitkoeapostolov

Преди година написах публикация за морала и лоялността във футбола.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=175105

Заключих, че не парите и успеха са водещи в стремежа към лично щастие и прогрес на играчите и отборите, а предаността и сърцето. Ето защо преди дванадесет месеца изразих сериозно съмнение относно футболистите напускащи клубовете, които са ги създали в преследване на повече пари и слава. Тогава разгледах отборите на Борусия Дортмунд, Саутхемптън и Атлетико Мадрид като свежи примери за екипи изградени върху моралните ценности на детскоюношеските школи. Какво се случи с тях и с футболистите които ги напуснаха? Дали моето предположение се потвърди, дами и господа съдебни заседатели?
Дортмунд започна сезона ужасяващо и презимува на последното осемнадесето място в Бундеслигата. Преди някой да се е зарадвал и да е дал ситуацията като пример, че дори тези, които остават верни на моралните си задължения губят, нека погледнем цялата картина. След последния кръг отборът спокойно почиваше на седмо място, игра осминафинал в Шампионската Лига и достигна финал за купата на Германия като отстрани мулти-милярдната баварска машина по пътя си. С това заслужи и участие в Лига Европа – нещо немислимо през декември когато перспективата за изпадане изглеждаше реална. Все пак достойно представяне.
Ако погледнем статистиката ще се убедим, че формата през този сезон се дължи по-скоро на липса на късмет отколкото на лошо ръководство или игра. Отборът е създал почти същия брой голови положения колкото предишните две години, но процентът на реализация е много по-нисък. Какво да се прави, има го и това във футбола. Някои отбори създават стотици положения и вкарват едно, други не създават и половин, а успяват да реализират. Това е част от чара на живота като цяло и на футбола в частност.
Истинската загуба за отбора, обаче, не са пропуснатите трофеи, а решението на архитекта на успеха Юрген Клоп да се оттегли от поста старши-треньор. Явно кризата от първия полусезон е разклатила вярата му, че може да мотивира момчетата си и той е взел отговорното решение да предостави възможността на друг. Изборът на новия треньор, Томас Тухел, който също като Клоп е ръководил Майнц, прилича на нож с две остриета. От една страна, напомня за избора на Дейвид Мойс като ръководител в Манчестър Юнайтед по примера на Алекс Фъргюсън – експеримент с известно печален край. От друга, Дортмунд не се повлия от мегаломанията на Байерн или Реал Мадрид да назначи някоя световно известна примадона на поста. Само бъдещето ще покаже кой прав, кой крив.
Какво се случи с тези, които напуснаха Борусия в близкото минало? Марио Гьотце вече е анонимно име в Мюнхен до такава степен, че в загубения полуфинал за купата с Дортмунд бе пуснат като трета резерва. Наистина той взе участие в повечето мачове и записа девет гола, но е далеч от ерата когато с Марко Ройс разнищваха защитите на най-добрите европейски отбори. Робърт Левандовски изкара приличен сезон и вкара седемнадесет гола в Бундеслигата, но не бе на познатите висоти от престоя си в Дортмунд. Ако си припомним, че след сходно представяне Марио Манджукич бе продаден в Атлетико, бъдещето на поляка в Мюнхен е далеч от сигурно. Въпреки всички несгоди и перипети май е по-добре да се припотиш от зор със своите отколкото да се валяш незаслужено в чужда слава.
Отборът на Саутхемптън изригна за втора поредна година като чудото в Премиършип. Само няколко кръга преди края, светците се бореха за място в Шампионска Лига редом с бездънните милярди от Русия, Арабския полуостров, САЩ и Узбекистан. Седмата позиция от двадесет отбора, която в случая дава право на участие в Лига Европа, е сензация спрямо финансовите възможности на клуба. Момчетата на Роналд Куман показаха завидно самообладание и успешно заместиха заминалите през лятната пауза. В освободените пространства изгряха звездите на Грациано Пеле, Райън Бертранд, Садио Мане, Душан Тадич и Виктор Уаниама.
Контрастът с тези, които напуснаха за повече пари и слава е смайващ. Деян Ловрен, Адам Лалана и Рики Ламбърт преживяха пълен крах в новия си отбор Ливърпул. Нито един от тях не успя да се наложи на титулярното място за своя пост… да не говорим, че отборът им се провали с гръм и трясък на всички възможни фронтове. Нищо не символизира по-добре отчайващото им представяне от загубата в Стоук в последния кръг с един на шест. Съдбата на Люк Шоу в Манчестър Юнайтед пък направо излезе сценарий на трагикомична пиеса. През първата половина на сезона той изобщо не попадна в титулярния състав защото Луис ван Гаал го определи като... прекалено дебел и бавен. Когато успя най-после да се впише в някакви рамки, изявите му с нищо не оправдаха тридесетте милиона паунда похарчени за него. Е, дами и господа съдебни заседатели, дали си заслужава да зарежеш отборът, който те е изградил за повече пари и слава?
В Атлетико Мадрид ситуацията не е толкова черно-бяла. Отборът изигра приличен сезон – завърши трети в Ла Лига и игра на четвъртфинал в Шампионската Лига.Тежестта на успеха беше изнесена от гръбнака на отбора, който се запази от миналата година. Напусналите в този случай, обаче, пожънаха прилични успехи в сравнение с колегите, които си тръгнаха от Борусия и Саутхемптън. Тибо Куртоа, Фелипе Луиз и диего Коста взеха активно участие в шампионската титла на Челси в Англия. Към края на сезона, обаче, Коста се контузи, а стабилността в защита на Луиз и “стената” Куртоа се пропукаха. Как ли ще започнат новия сезон? А как ли ще го завършат?
Въпреки че избягвам да гледам или коментирам родния футбол, темата на публикацията ме принуждава. Двата най-титулувани български отбора, Левски и ЦСКА преминаха през един комичен сезон. Армейците от шампионския праг бавно и сигурно са се запътили към Б регионална. Левски пък изпадна от първата шестица и загуби финала за купата на България след като игра с човек повече в продължение на почти деветдесет минути. Е, господа ВИП-ове, мутри, министри и всички останали, които се врете по тези два отбора, за да гъделичкате собствения си имидж на техен гръб, какво ще кажете? Дали постоянното ви ламтене за пари и медийна слава донесе нещо хубаво на тези отбори? Дали донесе нещо хубаво на вас?
Според мен поне донесе нещо хубаво на българския футбол. Предишната неизбежна доминация на отбори от всички софийски квартали и предградия приключи. В момента родното първенство е много по-пъстро и интересно от преди (като изключим интригата за първото място разбира се). Отбори като Ботев, Литекс, Берое и Лудогорец върнаха големи български градове на футболната карта. Това е страхотно! Тъжно е само, че и там собствениците са местни дерибеи и измамници, кой с мустаци, кой без, специалисти по всичкология, които днес се бият в гърдите колко са велики, утре се крият като мишоци в съседни нам страни. Е, това си е то де. Не е за сръдня тая работа. Каквото обществото, такъв и футбола – сеир и риалити до скъсване. Липсва ни само един ВИП Брадър с Батков, Томов, Домусчиев и Ганчев та да разберем кой, кого, как и за колко.
Другото страхотно развитие са отличните стадиони и бази, които се изградиха по села и паланки с пари по европейски проекти. Каква ирония само! През всички години на прехода имахме отлични играчи, които успяваха въпреки мизерните условия. Сега отличните съоръжения изглеждат смешно на фона на цирковете и театрите, които се разиграват по тях.
С тъга отбелязвам, че с напускането на Митко Бербатов от Монако, вече нямаме български футболисти в топ отборите на най-силните европейски първенства. Тъжна картинка... особено в сравнение с държави от нашата черга като Сърбия и Румъния например. Но отново, нищо изненадващо. Няма как да ламтиш за пари, трансфери, далавери и комисионни, а единствените спринтове, които въртиш да са от Син Сити до мола и обратно. Единствено Ивайло Чочев в Палермо дава признаци на живот... за сега...
Със сигурност тема за размисъл за Марко Ройс, Илкай Гюндоган и Кевин де Бруйн, които обмислят бъдещето си през това лято... а и за родните специалисти. Заседанието за парите, успеха и щастието във футбола продължава, дами и господа съдебни заседатели. Поне до следващото лято...