автор: bbobbibgbs70

ЗАПИСКИ ОТ ЗАТВОРА

Действието се развива в държавата Абсурдистан. Тя се намира на стар континент. Събитията стават в голям град с море. По точно в голяма грозна сграда в ситито. Главният герой е затворник с четири годишна присъда - ефективна, заради катастрофа с жертва.
Досега не е бил осъждан и за първи път е в пандиза. В началото е шокиран и затова почва да води записки, които превръща в свой таен дневник. По – скоро в своя душевна изповед. След предателство от друг затворник, дневникът е открит и иззет от ръководството на тъмницата. Унищожен е. Затова бележките са частични и водени по памет. До едно време. Главният герой, може би е измислен и затова води записките си от първо лице - единствено число.
„ Отчаянието заблуждава отчаяните. „

Паулу Куелю

ДЕН ПЪРВИ

Захвърлиха ме в стая без крушка с един циганин след конвоя от топлата ми къща. Дежурният офицер реве като говедо и нарежда, че му миришело на алкохол. Претърсват ти багажа милиметър по милиметър. После те събличат гол и те карат да клекнеш, да не криеш нещо в ануса си. Оглеждат те хубаво. Даже бъркат с два пръста облечени в мръсна ръкавица. Проверяват и члена, да няма нещо в пикочния канал. Държат се с тебе като с животно, независимо, че не си рецидивист. Сградата отвътре е тъмна и мирише на гадости. Чуват се викове и стенания. Всичко е в решетки. Надзирателите са с големи палки и те гледат лошо, я си мръднал, я си получил тупалка. Минаваш през безбройни металотърсача. Вътре е тъмно и вони на мухъл и спарено. В сградата има над 1400 души, при условие, че могат да се поместят и живеят нормално 500. Не е правен ремонт от години. После разбрах, че в коридорите по етажите има по над 150 човека, а така наречените тоалетни – клозети имат по две задръстени клекала. Има по две чешми на мивките, в които се пикае денонощно, няма огледала. Вони на изпражнения, хлор и амоняк. Заедно съм с още много затворници в мизерна стая с двойни легла. В някой помещения има тройни вишки, тези, които спят най – отгоре, дишат направо в тавана. В коридора - мизерна столова и олющен жълт клозет без светлина. В стаите има тънки прозорчета, като амбразури за оръдия с решетки и телове, които всяка вечер се проверяват, дали не са отрязани. Интересно само, как ще избягаш от там, при условие, че можеш само да извадиш пръстите си… И члена си да пикаеш, както често става. Вятърът отнася мокрото ти послание в различни посоки, но поне е свободно.
В началото няколко старшини, както им викат тук – старши се държат изключително нагло и просташки с мен, при условие, че съм кротък като агънце. Повечето пандизчии са наркомани, крадци, сводници и такива като мен с катастрофи.

Не знам, дали ще издържа, третират те като животно. Обратното броене започна, а е едва ден първи от над 1400… Даже си направих календарче, да ги отмятам. Днес, докато го правих го намокрих. Водата сама потече от очите ми. Толкова много кръстчета...

Колегите топлят вода с малки бързовари / само такива са разрешени/ и така се мият. Топлата вода и банята са лукс, един път седмично, ако се вредиш.
Днес майка ми щеше, ако беше жива да навърши 69 години. Честит рожден ден мамо, ти - която си на небето, а аз съм на земята, но в ада. Чувствам се ужасно. Губят ми се моменти, все едно гледам картините на Гоя. Припаднал съм, най – вероятно от нервно напрежение. Момчетата от стаята са ме свестили. Глътнал съм си езика. Затворниците са ме спасили от сигурна смърт. Иначе щях да умра на рождения ден на мама. Рестартирам се, не помня нищо, освен тъмнина и болка в гърдите…

ДЕН ВТОРИ
48 часа в затвора. Ставаме в 6 часа за проверка. Токът се спира в 22 часа. Настава тъмница. В стая съм с десетки пушачи, а аз не пуша. Пушат мръсотии – събирани стърготини от фасове завити в стари вестници, или хартии омазнени от закуски. Клекалата са заети от усмихнати цигани с цигари в уста. Не можеш да се вредиш от тях. От двете чешми тече бавно топла нечиста вода. Мирише на гнило и пикоч. Циганите крещят от сутринта, все едно са жабешки хор, започват от един сигнал на някой мангал и се включват всичките вкупом. Миризливи и противни. Но единни.

В 8 часа втора безсмислена проверка. Наредени сме като войници в коридора. След това вратата се заключва автоматично. Нищо не помня в тези сенки. Бутат ме да изляза в тъмния вонящ на цигари и гнило коридор. Ходя като призрак. После светва прожектор и мощен взрив на аларма – махайте се от коридора – забранено е за разходка. Някой ме наплюва, после ме ритат в колената, удрят ме по врата, в слабините, притъмнява ми… Гадната миризлива завивка. Свински бълхи и големи черни хлебарки. Скърца вишката и под сламения дюшек се мъча да вегетирам. Искам си кръста като Христос. Но трябва да трая, длъжен съм да изкупя греховете си...

Сутрин обикаляме затворническия плац, наречен каре по един час. Само това е свободното ходене за деня като стадо овце в кръг под презрителните празни погледи на старшините. Някой татуирани мутри вдигат тежести като луди. В средата на карето има щанги, успоредка и лост. Мускулите открито псуват дежурните тъмничари. Те им отвръщат със същото. Първите обаче им се канят – като излязат от пандиза, ще ги размажат от бой и тях и децата им, а за жените, да не говоря. Ще ги ... Отгоре от вишките ни наблюдават униформени със заредени автомати - Калашников, да не избягаме. Къде ли – трябва да станем невидими птици…
Днес се изкъпахме в обща баня с шест душа, от които работят два. През минута се редуват вряла и ледена вода. Вътре в олющеното студено помещение сме над 30 човека. Имаме лоени, мазни дебели сапуни за миене. Другите, тези, които сме си донесли, се конфискуват от чистачите / шефовете на коридорите/ за хигиенизиране уж на помещенията. В полза на държавата. Тези грозни сапуни миришат на лошо и не се пенят. Циганите, като са мокри миришат още по лошо. Гледат те с ококорени очи и чакат да направиш грешка, да ги предизвикаш с поглед или нервно движение. После се хвърлят над теб. Или те канят, да правите секс, защото били много надарени. Щяло да бъде страхотно преживяване. Няма средно положение. Трябва да оцелея ...

Цели три дни в затвора. Започва както винаги с дежурната проверка от старшините на момчетата от стаята. След като те затворят в дупката, нямаш достъп до тоалетна. Остава една кофа вътре в помещението, след 20.00 часа. Тя мирише на изгнил жълт амоняк, уж измита. Трябва да уринираш в нея или по голяма нужда. Да се изтропаш, казват старите пушки. Вътре сме над 20 души . Кофата е една и щом прелее, се минава с парцал от новобранците. Той няма къде да се измие. И това до сутринта, с тази миризма, хлебарките и бълхите, които те ядат като тесто. Повечето пандизчии хъркат като дъскорезница, или татуират части от тялото си цяла нощ. Инжектират течен парафин в членовете си, да станат по-големи и онанират шумно по снимките закачени над главите им под светлината на кибритени клечки или изгасващи фасове. Други вадят скрити телефони и маструбират говорейки с близки хора. Докога ще продължи това Господи.……