автор: Shrike

Нямам мярка за искане на теб. Защото нямам теб, нямам мярка. Нямам мярка по принцип. За любов. За обичане нямам мярка. Нямам думи за обичане. Нямам насищане. За любене.
Имам цвете. И дъжд. Цвете съм. Аз съм цвете от приказката за малката Ида. Имам тази нощ. Само тази нощ имам, за да танцувам. Срещам слънцето с утрото. Нямам рецептори за изгаряне. Само усещания за топло. Цветовете ми се менят от наситени до прозрачност. Мога да превръщам аромата в дихание. Венчелистчетата в криле. Тишината в движение. Времето в сън. Любовта в ехо. Когато танцувам Вселената спира. Понякога ми тежи, че все идвам в много. Затова се въртя неприлично. За да разпръсна центробежната сила по всички звезди. Да тежи в черните дупки. Да издърпва същността. Да засмуква зародиши. Да разчленява млечните пътища. Да създава. Да бродира сребърни паяжини. Дръпни струните! И свирѝ! Не забавлявай околните! Ти! Намерѝ! Нищо, че ще тече кръв от пръстите. Ще изпия всичко по теб. Тъгата. Болката. И умората. Теб. Ти. Цветята на малката Ида. Неприлично ще се въртя. Като на карнавал в Рио. Ще флиртувам с очи. В тъмното. Ще блестя. Гола. Блестя в тъмното. Отразявам Луна. Излъчвам сребро. Фокусирам тъмна енергия. Изпивам. Разкъсвам се на безброй светове. За да събера всичките ти частици в едно същество. И да те целувам.