автор: palomablanka

Сега не мога вече да мълча!
Та кой ви каза, че Небето в мене -
запазено е, заедно с плача -
единствено за мъката стаена?!

И аз не мога да го споделя,
с когото е уместно, и потребно?!
Макар Душата ми да ме боля -
не подминавам скитник, и безхлебник!

Не подминавам куче, ако спре
със кучешки очи да ме дълбае...
Дори да нямам и троха - добре!
С Душа ще го нахраня! То го знае!

И кой ви каза, че Случайността
не може да ме гали с груби пръсти?!
Та аз съм Птица! Нося Любовта!
Дължа отчет единствено пред Кръста!

И изповядвам само на нощта
горещите сълзи на свойте тайни!
Аз хляба съм! И виното! Пещта!
В Душата ми е цялата Безкрайност!

Спестете неуместните слова,
с които завистта ви ме ругае!
Аз ходя със изправена глава!
И за морала ви фалшив нехая!

Ще ви помоля - дръжте го за вас!
Мажете си го сутрин на филия!
Скандално мисля! При това - на глас!
И нищо от живота си не крия!

Небето е за всички! То е в мен!
Сърцето ми маяк е за моряка.
А Господ ме обича! Той е в мен!
И каза - да не споря със глупака.
P.S.
O, Боже! Дай ми сили да мълча,
когато ме захапят зверовете!
И... пак да ги обичам. След плача,
душата ми измил със дъждовете...