Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: PetiaDilova
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14158

Онлайн са:
Анонимни: 291
ХуЛитери: 2
Всичко: 293

Онлайн сега:
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРедакторът
раздел: Хумор и сатира
автор: tzvetcomarinov

Читателите държат вестници повече в ръцете си отколкото книги и затова ще захвана с предупреждение към техните нагласи. Ще има разминаване с очакването им от заглавието, защото по-нататък няма да става нито дума за истински редактор. От ония хорица, дето не знаете какво им се върти из главата, а чувате каквото излезе от устата им.

Ще си поприказваме за бай Делю Зевзекът. Който сам не знае дали е ходил на училище, но притежава невероятен и самобитен майсторлък. И биха му завидяли дори спецове от големите медии, стига да го познаваха лично. Умееше той с неповторима точност и образност, така да поправи казаното от другия и вмъкне колкото е необходимо ако трябва, но да се разбере от всички. Фактът, превърнал се в най-важната причина. Напиша ли нещо, което ще застава пред очите на хората, първо да го чуят ушите на Зевзекът. Вярно, понякога от неговите корекции ми нагарчаше в гърлото. Сякаш там е попаднало някое менте питие или непозната течност, но търпя. Нали го казва редакторът в селото ни.
Трябва и вече да се досетихте, тия литературни дебати не водехме в някое по-специализирано и префърцунено заведение, а в селската кръчма. Е, сега за по-модерно и с висшегласие му викахме "Кафенето", но повече от инат, продължавах с неговото старо име. Нищо, че и собственикът е типосал над вратата и тротоара до ратановите масички цветни банери. Съвсем като на градските да прилича.
Изглежда се поувлякох с представянето на бай Делю Редактора и от това забравих да ви кажа нещо за собствената персона. Един от върховете на популярния някога селски триъгълник, тоя с даскала и другите двама, но сега вече съм като някаква точка. От която всеки може да построи права линия за където си поиска. Ние сме съставно на друго селище, което не е по-голямо от нашето, но там е кмета с кметството и кметицата. Дядо поп и той отдавна лежи с наборите си накрая на селото и хич не му пука за никакви проблеми. Само внимава, къде ще стъпят неговите крака из райските пътеки. Нов свещеник трудно ще се навие да ни отваря вратата на църквата, щом няма читав старец, който може да изкачи стълбата и удари камбаната в празнични дни или за умряло.
Ето ги накуп обстоятелствата, дето подсилваха моята важност и значимост пред не знам кого си. Защо ви се представих като селски даскал, щом след моето име в списъка за получаване на заплатата, черно на бяло го пише. Културно и добре разбираемо - учител. Не го правя и от фалшива привързаност към оригиналничене или пристрастие към иносказателността, заради литературните увлечения, а защото си е истина. Занимавам деца от три различни класа, съвсем като някогашните даскали. Местните хора ме подкрепяха с каквото могат и прекрасно разбираха. Няма ли детски гласове из дворовете и училището, отива и животът на селото към баира. Пак от същата причина бяха и моите скромни опити в литературата. Видех ли нещо свое публикувано в пресата, бързах да го споделя с децата. Да отклоня поне за малко вниманието им от лаптопи и всякакви таблети, станали повече от обитаемите къщи на улиците.
Хей, ама наистина забравих оня с който захванах да ви занимавам. И да се чудя, защо някои празноглави мъдреци още отричат, че обстоятелствата не били като пролетния дъжд. Нали след него избуяват и човешките недостатъци. Бях написал нещо уж интересно, а съобразителността не пропусна да ми обърне внимание. Първо да споделя с бай Делю Зевзека. Направих го.
Редакторът тая вечер ме беше изпреварил, дори вече преполовил своето шише бира. Поръчах и за мен една студена пенливка. Докато я донесат и поставят върху масата, извадих написаното и забързах да изчета за капризните редакторски уши.
Вместо да направи на пух и прах изреченията и сюжета, както всеки друг път, Зевзекът сега ме погледна като да виждаше много хора пред себе си и каза.
- Слушай, даскале, какво ще ти река. И да го имаш от тук нататък винаги в предвид. Писането е като тънката работа. Има ли нещо ялово из него, дете не чакай да излезе. И никой няма да се заинтересува, кой какво е правил или поискал да стане.

Цветко Маринов


Публикувано от aurora на 28.05.2015 @ 15:58:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1093 четения | оценка 5

показвания 66910
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Редакторът" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.