автор: DANJE

Колко пъти сте се оглеждали около себе си? Колко пъти сте обръщали внимание на снега, на падналите листа? А колко пъти сте се вглеждали в душата на другия? Никога?! И аз така си мислих! Е, вижте мойта!
Всяка сутрин се събуждам- като всеки друг! Отивам в банята, мия си очите- като всеки друг! Поглеждам се в огледалото и виждам себе си- младо момиче с тъжни очи! Защо ли?! Може би страдам, заради смъртта на кучето на съседа? Едва ли, то е още живо! Тогава какво?
Ако трябва честно да говоря страх ме е от хората, да, от хората! Вече се превърнах в дриплива парцалена кукла, без чувства, без мечти, без копнежи! Вече не усещам нищо когато видя как малко дете пада и си удря коляното! Не се притичвам на помощ на безпомощната баба, която се опитва да пресече улицата! А преди правех всичко това!
Моля ви, хора, затворете ме някъде и не ме пускайте! Аз не ви обичам, не ме обичайте и вие! Господ ми е свидетел, как мразя вашето лицемерие, вашата алчност, вашия егоизъм! Не ме търсете, не ми пишете- отречете се от мен! Забравете ме! Както аз преди време забравих себе си и вас!