автор: pastirka

Запомних го. Остана в мене.
Един напълно непознат.
Безмълвно паднал на колене
с молитва в чуждия ни свят.

Гъмжи от хора тротоара.
Но кой се вглежда в непознат,
облечен в дрехата си стара,
угрижен, тъжен и брадат.

С чело на плочките допряно
е този странен непознат
и сякаш времето е спряно
в молитвения му квадрат.

Протегнал е ръката празна
къв нас отчаян непознат.
Безчувствието е заразно.
Кой днес за чуждия е брат?

Той продължава да се моли
за нас. Дори и непознат.
Душите без любов са голи.
И зъзне вълчият ни свят.