автор: thestranger

Там, където свършва всичкото,
и от върха погледнеш долу в ниското,
не ще възпреш усмивка непоискана...

вкусът й е по-истински от истина.
Сред мрака й пораждат се илюзии,
от аромата й разцъфват бели фрезии.
Понечиш ли да уловиш живеца й,
по устните ти се разстилат струни везани.
Една-единствена усмивка ще те следва -
като Вечерница във нощ беззвездна...

По-ценна от лъжите непремислени.
По-истинска от милиони истини...