автор: bebvragalowski

Какво сме без подкрепа и опора?
Дърво изтръгнато от корен,
сълза търкулната от спомен …
Душа самотна сред свирепи хора,
прокълната от вик бездомен!!!

Какво сме без усмивката на мама,
без топлите ръце на татко?
Без този щит, дори за кратко,
живеем трудно, напосоки, в драма …
Не оцеляваме, … или пък рядко!!!

А как обичам вечер да се връщам,
при някого, при нещо свято …
При нещо с пулс и дъх на лято,
което нежно с обич да прегръщам,
целувайки косички в злато!!!

Какво сме без огнището семейно,
без пламъче от него всяка нощ?