автор: margo

Видях те в ден... мрачен, дъждовен
не знаех, че с тебе живот ще деля
не знаех, че ще станеш за мене
сбъдната, прекрасна мечта.
А после, малко по малко се влюбвах
ден подир ден с тебе бях...
и в миг аз осъзнавах,
всичко с тебе делях!

Беше ден, топъл и прелестен
всичко бе като в приказен сън,
а аз вече знаех за себе си,
че без теб ще е зима навън
Топла обич в душата живееше,
и аз знаех, че ако ти не си тук
в мене болка до гроба ще тлее
и ще бъде безмислен светът!