автор: nickyqouo

Тунелът се протягаше напред в мъждивата светлина на факлите. Рогозинското джудже стоеше с разкрачени крака, чукът висеше в отпуснатата му дясна ръка и подрънкваше слабо при всяко докосване на гравираната с озъбени мечи муцуни глава на чука, до металния обков на дебелите му кожени ботуши.
Рогозинското джудже поглади с широката, мазолеста длан на лявата си ръка своята брада, една педя дълга, боядисана в синьо и жълто и опираща в горния край на ризницата му. Орловия му нос стърчеше над гъсти мустаци. Сбръчканото му и потъмняло от сухи ветрища и зимни хали лице, криеше две малки очи. Студени като камък и с поглед суров и непреклонен. Казваше се Коал и беше дошъл за да вземе ключа.
Тунелът се бе протегнал напред в сумрачната светлина на факлите и някъде в края му се намираше залата на Хог Неустрашимия, от Сръчните човеци. Кривокраки и космати създания надарени с огромна сила, първична хитрост и неудържим гняв, който можеше да бъде разпален лесно. В тунела вонеше на застояло и пушек, по стените потрепваха сенки и се носеше шепота на сенки смазани под ударите на стотици неуспешни походи с една едничка цел - да се докопат до ключа.
Коал продължи напред по тунела, след около стотина ктрачки видя пред себе си, че огрените от факли стени се извиват наляво и забави крачка. Погледна предпазливо зад завоя и видя края на тунела и разширението му в добре осветена зала. Когато ботушите му затропаха по сивите плочи на пода на залата, Коал повдигна грозната си глава и огледа обширната зала. Залата бе с приблизително кръгла форма, по стените и имаше множество ниши, в някои от тях имаше статуи, в други бяха положени различни предмети, които той не можеше да различи добре от разстояние. В средата на залата се издигаше мощна колона сглобена от цилиндрични блокове от жълт къмък, която достигаше до тавана и го подпираше. Таванът бе полупрозрачен и през него сякаш проникваше светлина, но поради пушека от множеството факли, Коал не можеше да бъде сигурен в това.
Хог седеше на квадратен каменен блок пред колоната и бе протегнал напред босите си космати крака. Беше с наведена надолу глава по която се спускаха тежки тъмни коси. Наложи на главата си голям черен шлем и Коал неуспя да види лицето му изобщо. През дупките за очите сякаш бликаше тъмнина. Хог се изправи. Носеше кожени гащи до коленете, на широк колан бе окачил средно дълъг, но широк и тежък нож. Гърдите му бяха покрити от ръждива плетена ризница осеяна с множество дупки. Под нея на дебел кожен каиш висеше ключ. Хог бе с две глави по-висок от рогозинското джудже.
На колоната бе облегната двуглава нащърбена брадва. Беше очевидно тежка. Хог протегна бавно дясната си ръка към нея и сграби очуканата метална дръжка. Всяка частица от тялото го болеше, движението му бе придружено от тежко дишане и сумтене. Бе изтърпял хиляди удари и рани, просто бе дошло време да понесе поредната порция от тях. Ключът висеше с теглото на хиляда волски впряга на мощния му врат. Десницата му обхвана плътно дръжката на брадвата, годините, годините, а не древни майстори, бяха издълбали в нея удобни гладки места за всеки милиметър от кривите му пръсти.
Джуджето стоеше на десетина крачки от Хог и гледаше право в тъмните дупки на шлема, там където трябва да са очите.
Хог придърпа брадвата. Металът се провлачи с трополене по каменните плочи и остави крива и неравна диря от остърган прахоляк по тях.
Чукът потрепна в ръката на Коал. Хог стисна дръжката до болка.
Коал вдигна рязко чука и с мощен вик го стовари в каменния под. Десетки парченца от раздробената плоча се разлетяха околовръст, трополяха по черния шлем на Хог и се забиваха в оголените части на тялото му и през дупките на плетената ризница. Зад каменния облак Коал се носеше с главоломна скорост към своята цел. Хог направи крачка напред и стовари брадвата. Главата на чука я посрещна с яростен звън.

Натиснах бутона за пауза и оставих джойстика на масата обсипана с празни опаковки от чипс, шоколадови десерти и безалкохолно. Пикаеше ми се и почти тичешком излязох от стаята.

Рогозинското джудже Коал се взираше в черния шлем на Хог Неустрашимия, от Сръчните човеци. Острието на брадвата бе спряло в тежката глава на чука, на педя от големия нос на Коал. Двете тела натискаха оръжията и металът скърцаше от триенето. Ключът бе провиснал на кожения си каиш през голяма дупка в плетената ризница на Хог. Поклащаше се в смрадливия въздух и бе единствения предмет в тяхната вселена който се движеше. Цел и смисъл, минало и бъдеще.

Върнах се в стаята и чух мелодията на мобилния си телефон. Разрових боклуците по масата и го открих. Приех разговора и разбрах, че се налага да изляза. Изключих джойстика, конзолата и холограмния проектор. Излизайки от стаята загасих мъждивата лампа.

Вселената примигна и угасна.