автор: poetry_as_song

Внимание!
Всяка прилика с лица и събития от познати съседни пространства е случайна.

Две патки си пасяли в един обикновен селски двор. По едно време, едната патка казала на другата: - Ех сега да имаше един, дето да ни... пасе!? - Ами има - отвърнала втората патка. Но този вид хора живеят в града - Защо пък в града? - казала първата. Тук на село няма ли такива личности? - Няма! Само в града, защото там има добри училища. И бащите казват на синовете си: Учи, че да не се наложи да пасеш патките!!! Там някъде е нашия човек! Ама кой да му каже, че ние го очакваме? Все на един - няма да му се учи. - Ами... да помислим, казала първата патка - Ти не знаеш ли - казала втората, че една патка мислила, мислила и умряла?? - Не знам. И защо е умряла? - Ами и аз не знам, така се говори... - казала втората и се замислила. - Да помислим - предложила първата патка и се унесла. Точно в този момент минала една селска шмутка, която пристигнала на земята с летяща чиния, но се поразболяла и започнала да изучава патките. Животът на планетата Земя й допаднал много, защото си правела всякакви шмекерии, каквито й дойдели в безакълието. Тази извънземна си помислила, че може да пише поезия - но добри хора решили, че е болна. И започнали да я лекуват от болестта на Бройлър - и от излишък на токсини в кръвта. Талантливата шмунда от близкото село погледнала двете патки и казала: - Ахаааа - умрели патки! Ясни ми са. Пак са мислили! Защо патките, като се опитват да мислят - умират? Аз затова и не се и опитвам да мисля. Изтривам профили, щом някой пожелае да ползва свободното слово, особено, ако пише добре. Лицемерите кадят тамян под моите стихове - и си ми е кеф! Освен това съм отровна като змия, а и има кой да ме пасе.
После добавила: И съм по-ината!