автор: nikikomedvenska

Тъпани, тъпани! Крачи женихът начело.
Сватба е. Страшно е. Сбира се цялото село.
Пукат се гайдите, тъжна е булката в бяло.
Псуват мъжете, жените кълнат на умряло.
Котки и кучета в тъмните ъгли се крият.
Сватба е, казват ни. А пък гъдулките вият.
Тропат сватбарите, блъскат се зли и неверни.
Попът е в църквата. Попът е целият в черно.
Моя Българийо, влизаш от клетка във клетка.
Пак те продадоха, пак те венчават по сметка.
Плачеш под булото. Храмът е пълен със кости.
Твойте търговчета нямат ли срама от Господ!
„Имат! Простете им!” – всичко пред Бога отричаш.
Ти си ги раждала. Ти и сега ги обичаш.
Пийте до пръсване! Ад и небе да се кърти!
Вият гъдулките. Мама се жени посмъртно.