автор: poetry_as_song

Когато попаднах на тази реклама, първо си помислих, че е някакво тъпо шоу на до болка познатите лица, които се въргалят като телевизионни водещи из досадните за мен телевизионни предавания. Не им стига телевизията, ами се напъхаха и в интернет - за да омърсят и малкото пространство което ни остана - си казах.
Все пак кликнах върху входа на сайта, очаквайки да се разочаровам още веднъж от българските шмекерии. Първо се показаха някакви странни знаци, които се групираха и превръщаха в други, докато накрая се появиха указания на български език: Харесайте си жена от друго измерение, ние сме нов сайт и ще се радваме да Ви услужим. Регистрацията е съвсем безплатна.
Име, ник-нейм, години... Попълних всичко. Следваха снимки. Харесах си едно миловидно създание с руси коси и сини очи. Когато натиснах бутона с опции, излезе надпис: Моля посетете ни в 19.30 часа на 7 февруари. Офисът ни се намира във Варна на улица Дунав 54. Връзката с избраната от Вас жена се осъществява чрез наш служител. Улица Дунав беше близо до гарата, но беше забутана между едни задни дворове на стари сгради, които навяваха доста ледени чувства в мен. А и беше почти безлюдна, дори и през деня. Нощем никога не минавах оттам. Но жената от снимката ми харесваше и реших да посетя посоченото място. В уречения час бях пред сградата, която носеше номер 54. На малка табелка пишеше: вход за извънземните съпруги, натиснете зеления бутон отдолу. Вече се беше стъмнило и големият кръгъл бутон светеше в неоново зелено. Натиснах. Вратата се отвори почти безшумно. Влязох вътре. Никой не ме посрещна. Надпис: Ползвай асансьора за надолу. Отворих вратичката на съоръжението и се наместих вътре. Бутонът беше само един, а под него пишеше - надолу. Явно накъде съм тръгнал - си помислих, но вече нямаше път за отстъпление. Бях като хипнотизиран. Натиснах и този бутон! Асансьорът тръгна надолу с тихо мъркане. Секундите минаваха, но той не спираше. След време, което ми се видя безкрайно, устройството меко спря. Вратата се отвори и аз излязох с облекчение. Тръгнах по единствения коридор и след десетина крачки се озовах пред нещо като нощен бар. Светлините преливаха от червено до дълбоко виолетово. Като от нищото изникна костюмиран мъж и любезно ме попита:
- Стефан Петров?!
- Да, аз съм.
- Заповядайте, моля, последвайте ме!
Елегантният служител ме преведе до една маса за около 5 човека.
- Сядайте и се отпуснете!
Седнах. Температурата на въздуха бе приятна, а барманът пусна някаква музика - която бих оприличил на японска, с вмъкнати звуци на виещи кристални чаши.
Появи се и сервитьор, с бели ръкавици, топли очи и загрижена усмивка.
- Какво ще желае господина? Тук всичко е за сметка на фирмата. Поръчайте си каквото пиете. Предлагаме и ядки, каквито няма да опитате никъде другаде, освен при нас.
- Водка с кока-кола, ако може (казвам) и донесете малко от тези ядки.
- Прието!
След като сервитьорът отиде за поръчката, пристигна авторитетно изглеждащ мъж в костюм и с вратовръзка и ми се представи:
- Приятно ми е - Глен. Аз съм шеф на фирмата за доставка на извънземните съпруги.
- И на мен ми е приятно - казвам и поемам подадената ръка. Доставка ли казахте?!
- Точно така, господин Петров. Ние сме изпреварили времето, в което вие живеете. Ние работим перфектно, задоволяваме клиентите на 100% и не оставяме чувствата да разрушават всичко. Приемайки своята съпруга, вие се осигурявате до края. До смъртта Ви, ако разрешите да се изразя така.
- Искате да кажете - замислям се аз, че съществуват идеалните жени и вие предлагате само такива??
- Абсолютно точно! Вие ще плачете от щастие всеки ден. И най-сетне, ще имате доказателство, че Бог Ви обича. А Тея... Тея ще бъде готова да умре за Вас, ако се наложи!!
- Но... Хммм, аз... Боже! Нека да пийна преди да продължа!?
- Разбира се. Аз също ще пия с Вас.
- А може ли да запаля цигара?
- Да! Правете каквото обичате. Нашият принцип е пълното задоволяване - във всички аспекти на това понятие!
Млъквам. Сервитьора вече е донесъл водката и кока-колата без да го забележа. И пепелникът беше пред мен. Запалих. Жадно поех дима, а Глен гледаше настрани, за да не ме притеснява. Отпих от водката и малко кола.
Разгледах заведението. Бих казал, че ми приличаше на нещо като бар и космически кораб в едно. Голяма стъклена колона пълна с вода и някакви рибки свързваше пода и тавана. След известен танц на рибките, на смяна идваха пъстри змиорки. А след това някакви сфери, като сапунени балончета но с хамелеоново менящи се цветове по тях. На около 7 метра от масата ни, си приказваха няколко полуголи момичета, които изглеждаха повече на феи, отколкото на човешки същества.
Изведнъж пред мен се материализира Тея! Същото момиче, което избрах по снимката в сайта. Тя се приближи, поклони се и изрече:
- Приятно ми е да се запознаем. Усмивката й предизвикваше хипноза. Беше облечена в странни одежди и изведнъж седна на коленете ми. Но тя нямаше маса! Беше безплътна. Съобразих, че това е холограма, но усещането беше екзалтиращо! Сърцето ми щеше да се пръсне. Та Тея приличаше на Богиня от приказките!!
- Харесва ли Ви, господин Петров? - дочух през вълнението си гласа на Глен.
- Оооо! Боже мой. Това сън ли е? Нима ми сложихте нещо в питието?? - изхлипах сподавено.
- Нееее. Никога. Ние сме войници на щастието, Стефане! Не си служим с измама!
- Може би се досещаш, че това е холограма.
- А къде е истинската Тея - питам, кога ще я видя?
- Тея пътува. До два дена ще можете да се прегърнете.
- Пътува??!
- Да. Засега това е, което можем да кажем, но има и друго. Единственото условие, за да живеете заедно е тестът за био-съвместимост на фините материи. Ако тестът покаже, че сте съвместими - ще бъдете заедно до смъртта си.
И... разбира се, когато платите цената. 20000 евро.
- Нима?? Господи, не съм очаквал - нима Тея е стока?!
- Всички сме стока. Погледни известните футболисти например. Роналдо, Гарет Бейл, Меси, Неймар - нали знаеш за какви суми са закупени??
– Да, да, ама...
- Помисли си, Стефане: Нима предната ти съпруга не ти костваше пари?
- Оооо! - май о май! Разбира се! Като сметна - то не бяха помощи за майка й, братята, дрешките, апартамента, който желаеше и остана за нея, обзавеждането, глезотиите, почивките в чужбина, ами и развода - минимум 70000, всичко!
- Ето виждаш ли? - някак доволно въздъхна Глен. Но слушай внимателно. Тея ще ти избие разходите само за една година. И после започваш да печелиш.
- Нима?? - ошашавен запитвам. Такива жени няма, поне в моя живот. А и не вярвам!
- Грешиш. Тея има свръхсетивни умения. Може да познава числата от тотото. Винаги! Но ако си разумен - и един джакпот ти стига. Ако продължиш, властите ще се усъмнят и ще влезете на топло и двамата!
- Ахаааа, разбирам. Нима това е възможно?
- Напълно. Тези неща ще бъдат оформени в договора. Ако био-тестът излезе сполучлив - ще научиш още и за много други екстри, притежавани от Тея.
- Нека да започваме с теста, изкрещявам. Давай Глен, давай - Готов съм!

Глен извади от сакото си нещо като дистанционно и натисна някакъв бутон. Близката стена до нас се оцвети в зелено-жълти карета, които мигаха на равни интервали. Появи се голям светещ надпис Hall tests of fine substances.
- Последвай ме, Стефане!
Тръгнахме към надписа. Минахме близко покрай масата на полуголите момичета, които си пиеха нещо, още когато пристигнах в бара.
- Пригответе се за работа, чеда мои. Ще правим Теста на Божествената съвместимост!
Момичетата станаха, поклониха се и промълвиха в хор на чист български:
- Да, Господарю!
Въпреки езиковата близост, не ме напускаше мисълта, че тези момичета не са от земен произход. Твърде изваяни форми, млечно бяла кожа - само дето приличаха малко на японки, но съвсем условно. Глен сякаш ми прочете мислите и промълви тихо до ухото ми:
- Клонинги са. Перфектни служителки. Ще се убедиш след малко, когато поработят върху тялото ти.
- ??... - не казах нищо. Вече нищо не ме учудваше.
Отвори се врата и влязохме в причудлива стая с много контролно-измервателни прибори. Миришеше приятно. Затворих за миг очи и си представих, че съм на някакъв бал с шумящи женски рокли и парфюми, които просто измъкваха от мен чувството за сексуални наслади. Имаше и големи екрани с различни форми и бързо движещи се знаци по тях, наподобяващи изпреварили времето си компютри.
- Сега легни на тази кушетка, Стефане, и се отпусни. Никаква болка няма да усещаш по време на етапите. Сложи и този синхронен шлем на главата си, за да чуваш гласа на инструктора, който ще те преведе през етапите на теста. Тази своеобразна каска, ще даде и много друга ценна информация за теб. Био вълните ти ще бъдат записани от компютрите ни и ще се наслагват със съответните записани вече параметри на Тея в търсене на Божествения синхрон между вас. Полегнах на меката и анатомично изработена кушетка и не изпитах никакъв стрес. Нещо сякаш ме упойваше методично, вероятно от въздуха, който дишах. Понечих да си поставя шлема, но едно от момичетата ме изпревари.
- Само си лежете. Ние ще се погрижим с радост за всичко.
- Ок, мила - казах, оставям се в ръцете ви.
Докато първото момиче ми нагласяваше каската на главата, другите съблякоха дрехите ми напълно, а аз странно - не изпитвах срам или неудобство. Бях напълно гол в ръцете на прелестни нимфи, които не преставаха да се усмихват, като японски гейши. Момичетата залепиха някакви ивици от прозрачна материя по цялото ми тяло. Вероятно те ще осъществяват записа на фините енергии, необходими за теста.
- Аз съм Лея, приятно ми е!
- А аз Рея - изчурулика второто момиче.
- Викай ми Дея - прошепна в ухото ми и третото създание.
Много ми е приятно, момичета - но се чувствам замаян, като пред негата за полов акт. И ми се вие свят, но някак сладостно - така ли трябва да бъде?
- Така, така, точно така е в инструкциите - информира ме Дея.
Вече чувам в шлема си и гласа на невидимия инструктор:
- Стефане - готов ли си за началото на процеса? Ще вървим стъпка по стъпка.
- Готов. Да започваме!
- Внимание, начало на теста позиция едно. Следва пълен мрак. Включвам сензорите. Дишай спокойно.
Чувам съвсем леко жужене на апаратурата. Светлините угаснаха и настана пълен мрак.
- Сега не дишай, моля!
Изпълнявам нареждането. Минават 15-тина секунди.
- Дишай!
Изпълнявам.
- Следва тест в позиция две. Пълна ярка светлина. Затвори очи!
След познатия интервал от 15 секунди мъжкия глас на инструктора изрече:
- Следва тест за върховна сладост, позиция три! Ще бъдеш масажиран от Лея, Дея и Рея, Стефане. Те ще ти доставят любовни ласки, ще миксират едновременна орална любов, докато достигнеш еякулация. Освен анализа на излъчващите се по време на този акт енергии, ще бъде взета проба и от семенната ти течност, за да се установи качеството на бъдещите ви деца с Тея! Ще отнеме около 3-4 минути.
- Аха, изглежда логично - набирам смелост да коментирам.
- Начало тест позиция три! Дея, Лея, Рея - започвайте.
Ето това, което последва - трудно бих могъл да го опиша. Тройка нежни устни грижовно поеха ощастливяването ми и си помислих: колко напред са отишли нещата. Аз съм давал проби с помощта на порно списания и дясната си ръка. Но сега - Боже мой, как само работеха тези момичета! Стенанията ми огласиха тест-залата. Чувам като в сън инструктора:
- Дръж се естествено, издавай звуци без притеснение. Не се сдържай. Викай, ако ти се вика, говори и мръсни думи, ако ти се говорят. Това е решаващо за тази позиция на теста. Изисква се пълна естественост!
Аз и не можех да се сдържам, дори и да исках! Момичетата ме свършиха за три минути. Наддадох и съответния вик на облекчение в доказателство за това, че течността ми се е изляла вече до последната капка! Някъде дълбоко насред насладата, видях големия екран на стената, който замига и се появи надпис: Completed the process - end of test
- Може да ставаш вече и да се облечеш, Стефане. Върни се на масата при Глен и си допий водката. Естествено - усещам, че ще ти е нужна и цигара - инструкторът даже се засмя при изричането на тези думи! Резултатът ще бъде готов след половин час - добави той.

Седнахме на познатата маса с Глен. Разбира се веднага запалих цигара. Погледнах към този забележителен костюмиран мъж и казах:
- Хареса ми този тест, наистина беше вълнуващо. Мисля, че няма да се отървете от клиенти и ще ви нападнат в най-скоро време, когато се разчуе за фирмата.
- Надявам се - отвърна Глен. Все пак имаме определен лимит във времето за развиване на тази дейност. След половин година вече няма да сме тук.
Искаше ми се да поразпитам относно последното изречение, но нещо сякаш ме спря. Допих си водката и погледнах към масата с момичетата, които ме масажираха преди малко. Те пак си пийваха нещичко и разговаряха тихо помежду си.
- Глен, казах аз изненадващо и за самия себе си. А ти женен ли си?
- Да - но жена ми е много далеч в момента. Тя е там, откъдето идва към нас и Тея.
Половиният час измина неусетно и инструктора отговарящ за теста донесе папка с резултатите за моята съвместимост с Тея. Глен прелисти внимателно няколкото страници и заяви:
- Поздравления! Имате Божествената съвместимост. Теста показва, че ще живеете щастливо с бъдещата си съпруга, Стефане. А ти колко деца би желал от Тея?
- Едно дете - казах.
- Това ме устройва, някак странно ми прозвуча Глен. Компютърният модел на живота ви с Тея показва, че ще имате две деца. Момче и момиче. Първо ще се роди момчето, което ще си отгледате. Когато се роди момичето обаче, наш представител ще ви посети и ще го вземе в полза на фирмата. Това действие ще допълни цената на сделката, защото сам разбираш, 20000 евро са нищо за жена като Тея. Още не съм ти разказал и за другите нейни качества.
- Предчувствам, че нямам друг избор - отвърнах. Нека да бъде както казваш, Глен.
- И така, Стефане - очаквам те на 9 февруари в 19.30 тук, за да се срещнеш с Тея, да подпишем окончателния договор и да заведеш новата си съпруга в дома си.
- Разбрано Глен. Моля те за телефонния ти номер, за да имаме връзка при необходимост.
- Разбира се - ето визитката ми.
Станахме, стиснахме си ръцете и аз тръгнах към втория асансьор, на който имаше надпис: нагоре! Прибрах се в къщи благополучно някъде към полунощ. Всичко, което ми се бе случило изглеждаше като някакъв красив сън. Мислех вече да си лягам. Налях си малко бяло вино, отпих няколко глътки, и се тръшнах в леглото. Сънят ме грабна като някакъв дух от вълшебната лампа - и ме запрати нейде из дебрите на съзвездието Орион. Минавах през странни постройки, летящи обекти, тунели на времето, а образа на Тея летеше заедно с мен през пространството. Това е добър знак, нали, Стефане? - попитах самия себе си, а летежа ми продължи през Вселената. Но и някак си усещах, че на сутринта няма да помня нищо!
Събудих се с чувството на добре свършена работа. Нещо се беше променило дълбоко в мозъка ми. Изпитах желание да се срещна с някой и друг роднина и да си поприказвам. Нещо, което не съм искал от 20 години. Честно казано, не понасях роднините си. Винаги ме търсеха, само когато искаха да им свърша някаква услуга. Да им дам 200 лева на заем, да им купя 15 дини и да им ги занеса с колата, да помагам в пренасянето на дърва за огрев и подобни. Даваха съвети, които не ми трябваха, стояха ми на гости, докато водката и мезето свършваха и наостряха уши при звъна на телефона, за да разберат от първа ръка кой ме търси. Как е бившата ти съпруга, С кого живее сега - А ти имаш ли си някоя в момента? Пишеш ли още стихове? Повръщаше ми се от подобни въпроси. А аз вместо да работя - предпочитах да си пия кафето в някое уютно барче и да бездействам по цял ден. Да пуша цигара след цигара, на лафче с непознати. Мечтаех си да напиша такъв сценарий за филм - че в цял свят да научат името ми. Исках да съм нещо като Спилбърг и Лукас. Макар и да пишех и любовни стихчета, считах тази работа за ала-бала. Досега не бях срещал нормален поет. Все едни такива - витаят в други измерения. Исках да пиша разкази и сценарии. И дори романи. Винаги съм искал само това! Напипах още лежешком пакета Кент от нощното шкафче. Имаше още две цигари. Станах и запалих. Не си направих кафе, защото реших да го пия на друго място. Набрах номера на леля Мими.
-Лельо Мими, добро утро, как си?
- Стефчо, ти ли си бре? Да не си болен - как се сети да се обадиш??
- Ще ти дойда на гости, лельо. Тръгвам веднага. Искам да си поговорим.
- Добре, добре - и да ми купиш един хляб, олио, едно веро и бира, за да те почерпя - изчурулика лелчето ми.
- Ок, ок - а кафе имаш ли?
- Имам, имам - хайде, очаквам те!
Приготвих се набързо . Минах край магазина и направих покупките, като не пропуснах и любимата си кутия Кент. Избрах и вкусотията, която се харесваше на леля Мими. Сладкиш - кекс с вишничка, добре опакован от неизвестен производител. Нека се зарадва - рекох си. Леля ми живееше на 9 етаж в един панелен блок. При мисълта да ползвам асансьора ми призляваше. Имах фобия от асансьори и от летене със самолети. Но да се кача на летяща чиния бих се зарадвал много повече (това го казвам между другото). Качих се на асансьора. Точно днес не ми се изкачваха девет етажа пеш. Асансьорът проскърца зловещо и за мое учудване все пак потегли. Скръц-скръц - 5 етаж. Трак траааак - 7 етаж. Оглеждах кабинката внимателно, за бяла лепкава течност, която разгонените тинейджъри често размазваха по стените на кабинката. Имах чувството, че се кефеха да правят секс точно в асансьорите. 9 етаж. Въздъхвам облекчено и позвънявам на вратата.
- Влизай, влизай - усмихва се леля Мими.
- Как си, лелче? Вървиш ли още без бастун?
- Справям се някак си. Сядай де.
Започвам разговора с новината, че съм си намерил съпруга. Познатите въпроси От къде е, Какво работи Баща й, майка й - какви са? - и подобни. Поизлъгах това-онова. Как можех да кажа:
- Съпругата ми е от съзвездието Орион - Делта!?
Поговорихме си както му е реда, докато пиехме кафето. Изпуших няколко цигари. Отказах бирата. Леля Мими ми пожела успех и си тръгнах. Не ми се прибираше и реших да отида на кино. Даваха Аватар. Поплаках си доста по време на прожекцията. Въобще не ме затегли към компютъра, което ми се видя странно. Минаваше 3 следобед. Реших да се разходя до гарата и да погледам пристигащите и потеглящите влакове. Страхотно си падах по това. Винаги в моменти на неизвестност или при наличие на проблеми прибягвах към тази хватка, останала ми още от детството. При миризмата на релси и траверси и плътната жужаща тълпа - подсъзнанието ми поемаше някаква невидима, но много ценна енергия за мен. Прибрах се в апартамента си прероден. Налях си 100 грама мастика, запалих цигара и пуснах телевизора, за да ме поманипулират и мене като другите. Нали сме Социум - мислех си. Каквото за другите - такова и за мен. Попаднах веднага на рекламата с красивите еленчета които си обсъждаха с човешки глас нов модел смартфон: Тъч скрийн, брато - тъч скрийн!
Дали на Орион - Делта си служат с реклами? Ами сигурно - как иначе... Животът е банален. Внезапно изпитах желание за писане на стихове. Написах онзи стих, в който доверието приключва, а половинката ми е пренесла искрата на любовта на друго място. Пуснах го за публикуване в сайта. И наблегнах на мастиката. Какво ли прави тя сега? Опитах се да прогоня мислите за нея. Излязох на терасата и погледнах към нощния град. Фарове, тролеи и коли. Толкова съдби функционираха едновременно с моята. Как ли щеше да бъде животът с Тея? Невъзможно беше да си отговоря. Имаше още един ден до срещата. Загасих телевизора и осветлението и си легнах. Съзвездието Орион ме теглеше с магическа сила.

Събуждане. Дълбоките дебри на съня витаят все още около мен. Бавно-бавно се оттеглят, като мистични пухкави облаци. Извънземна съпруга - защо не?? След като не открих съвместимата си душа на земята, се намериха хора, които ще ми я импортират от космоса. Позвъних на съседката и я помолих да ми прави компания за сутрешното кафе. Имах желание да си побъбря с някого преди решителната вечер. Тя се отзова. Пожела да направи кафето по своя си начин - и аз й оставих инициативата. Когато топлата течност поизстина, опитах първата глътка и ми хареса. После запалихме по цигара и си поговорихме. След това добро начало на деня, отскочих до близкия клон на банката и изтеглих 20000 евро в брой, че и малко отгоре - за лично ползване. Сложих ги в едно невзрачно сакче, за да не бия на очи, и се прибрах. Времето неусетно летеше в бяг по своите неведоми коридори и това ме приближаваше към срещата с Тея. Телефонът ми иззвъня със сигнала за приятели:
- Ало?
- Стефко, аз съм Васко Бориславов от поетичния сайт. Би ли говорил с Глен относно някаква работа за мен във фирмата му? Мога да правя прецизни технически ремонти, а и качествени снимки, ако се налага. Знаеш, че мога да фотографирам както цветенца, така и самолети на президенти...
- Разбира се, Васко. Даже ще му позвъня още сега и после ще те информирам.
- Дочуване.
- Чао!
Набирам телефона на Глен. Обяснявам му, че парите са в наличност и в брой, както той пожела, и че в 19,30 ще бъда на срещата. Питам и дали може да назначи мой приятел на служба във фирмата му. Глен се заинтересува какво може да върши Васко и каза:
- Нека да дойде с теб. Ремонти се налагат изключително рядко, но за добър фотограф определено имам работа. Нека да предложи сума за хонорар, и да каже дали се страхува от полети през Времето с летящи чинии!
Сега пък набирам Васката.
- Васко. Ще имаш работата. Кажи ми само какъв хонорар желаеш. И дали би летял с летяща чиния, когато се налага?
- 1000 евро - отвръща приятелят ми. Ще летя, къде ще ида - чува се смях в слушалката.
- Добре. Ела на улица Дунав 54 в 19,30. Ще те чакам на входа.
- Дадено - отвърна Васката.
Улица Дунав 54 - 19.30 часа.
Толкова е тихо, че се чува железният стон на влаковете, защото гарата е само на трийсетина метра. Васко е точен като швейцарски часовник. Стиснахме си ръцете тихомълком, за да не разваляме магията на мига. Докосвам познатия неонов бутон на входната врата. Следва асансьора. Влизаме в него. Идва ред и на бутона със загадъчния надпис - надолу. Поглеждам към Васката и правя жест, да го натисне той. Прави го. Секундите просто тиктакат в мислите ни. Но ние стоически изтърпяваме пътуването към Долната земя. Вратичката се отваря. Коридор. Бара си стои такъв, какъвто го помня от последния път. Глен се появява от нищото и ни поздравява. Сядаме на познатата маса. Красиво оформена папка лежи пред нас. На нея пише на чист български: Тея и Стефан - заедно завинаги. Но по-надолу имаше и надписи с непознати за мен букви. Сигурно това беше на ориански. Но как иначе? Виолетово-червените отблясъци на бара правят лицата ни странни. Появява се сервитьора с белите ръкавици и загрижения поглед.
- Какво ще желаят господата? Всичко е за сметка на фирмата.
Поглеждам към Васката. Той пожелава Джак Даниелс, а аз избирам карнобатска мастика. Не забравяме да поръчаме и ядките, доставени нейде от далечните планети. Запалвам цигара. Питиетата пристигат на мига. Кимваме си с Бориславов за наздраве. Топлината на алкохола отпуска тялото ми. Изведнъж една врата се отваря и Тея тръгва към мен. Самата тя. От плът и кръв. Усмихната и красива, както я сънувах всяка вечер. В бара сякаш запяха небесни ангели. Усетих, че ми говори. Говореше ми без да изрича думите! Телепатия. Станах, но се придържах на стола за да не се свлека на земята от вълнение. Сърцето ми затупка, като на първия в света космонавт при преодоляване на земната гравитация. Хипнозата на присъствието й ме завладя напълно. Тея ми говореше и говореше. Как е преминала през цялата вселена, през звездните купове, пулсарите, омаята на двойните слънца. Как е държала здраво в съзнанието си дълбоката космическа тъга и силата на съществуването. Започна и да ми говори в стихове:

Деня превръщам в нощ,
нощта ще стане ден.
Желаеш ли това от мен.
Щом ти желаеш мен!

Нося музика и звезди.
Луната с име Ориана.
Когато ме поглеждаш ти,
се посвещавам на мечтите.

Защото аз съм твоята Жена.
От Бога пратена съдба.
В сърцето ми гори искра.
Божествената съвместимост.

Аз съм твоята Принцеса.
Гореща, вярна половинка.
Красива всеотдайна Роза.
Единствена. На твоята планета!

Сълзите ми тръгнаха. Едри, топли и солени. Хвърлих се към Тея и я прегърнах.
Хванах я за ръка и двамата седнахме един до друг на масата. Глен се усмихна и отвори папката. Започна да чете тържествено, но думите му преминаваха покрай мен, без да ги осмислям. Не можех да се откъсна от взора на жената от звездите. Около нея се появи нежна оранжева аура. Така жените от Орион показваха щастието си. Глен говореше и говореше. Спомена изрично, че Тея не е клонинг, не е и биоробот.
- Тея е чист представител на нашата орианска раса, Стефане!
Аз слушах и слушах. Гледах и гледах. Васката също беше притихнал. Мина ми мисълта, че е възможно тайничко да прави снимки, за да запечата моето щастие.
Глен повтори и пред Тея, че първото дете, което ще се роди остава за нас. А второто - момиченцето - ще полети към звездите за да служи на орианските интереси.
Помолих Тея да каже нещо и с глас. Тя се усмихна и промълви с най-чаровния тембър на света:
- Обичам те, Стефане!
Дръпнах здрава глътка от мастиката за да не припадна! Най-сетне Глен изрече:
- Станете сега! Обявявам ви за съпруг и съпруга. И нека Бог ви дари със своята благодат! Може да целунете жена си Стефан. А Вие господин Борславов снимайте моля този момент! Тея, Стефан. Подпишете тук и тук.
Подписахме! Целунах Тея. После усмихнато подадох оръфаното сакче на Глен. Той преброи парите и каза:
- Всичко е Ок! Постойте още малко на масата. Аз ще заведа Васко в техническия отсек на кораба, за да си поговорим за бъдещата му работа.
Останахме само с Тея. Гледахме се в очите и не говорехме. Тя знаеше всяка моя мисъл, още преди да се появи в цнтралната база на мозъка ми. Чувството бе неописуемо. Нямаше как да имаме тайни един от друг. След около половин час тръгнахме към Горната земя. Казахме си довиждане с Васката. Качихме се с жена ми във фолксвагена и пристигнахме в къщи. Часовете, които последваха, бяха изпълнени с щастие и не могат да се опишат с думи. На сутринта, ми се прииска да се разходя с Тея из града, без цел и посока. Но тя правеше такова впечатление, че съседите от входа наизлязоха, за да я видят отблизо. Няколко жени едва не припаднаха, когато Тея им позна и миналото и настоящето, а и какво ще им се случи в бъдещето. Когато се върнахме от разходката - пред блока имаше митинг. Всички искаха да да се докоснат до Тея и тя да им покаже бъдещето. Да им реши проблемите. Разбрах, че няма да можем да караме така - и веднага се обадих на една фирма за недвижими имоти:
- Искам една красива вила на брега на морето. Сутрин да се вижда изгрева в пълния му блясък, а вечер - да се наблюдава безпрепятствено съзвездието Орион - Делта!
- Прието! - чух от другата страна.
Тези фирми бяха свикнали да изпълняват какви ли не странни желания.

КРАЙ