автор: galiakara

Спокойно изричам твоето име
и вече не ме боли...
Не мога да скрия, че нарани ме,
че сърцето още сълзи...

То лека-полека чисти обидите,
които от тебе събра
и зачертава годините–сивите,
които със теб изживя...

Душата отново се пълни с радост,
с аромата на цветната пролет
Отново денят ми ухае на младост,
на съживена надежда за полет.

Опита се очите да ми извадиш,
а ти ми изписа веждите
Който иска другите да накаже,
сам попада в премеждия...

Дължа ти голямо Благодаря!,
за урока, който ми даде.
Слънцето не грее в свита душа,
благодаря за днешната светлина!
09.05.2015