автор: poetry_as_song

В зелени сенки се гонят мисли,
под призрачна хладна мъгла.
Летят отражения в скучни клони.
Танцуват сред лунни петна.

И писък на птица във нощта,
ме води към замъкa стар.
Рисува съдбата топъл дар.
Пилея се в женския чар.

Звездите мигат в лунния танц.
Сърцето ми се преражда.
В пътеките сини - боли сълза,
разплакан стих ме понася.

И днес, като вчера - се разпилявам
и паяк съдбата плете.
През скъсани полунощни струни,
бял облак си прежда тъче.

И писък на птица във нощта,
ме води към замъкa стар.
Рисува съдбата топъл дар.
Пилея се в женския чар.