автор: Caniko

От времето на династията Токугава до днес е жива легендата за Сакура-ко - красивата танцьорка на Йедо.
---
В едно пролетно утро в дома на знатен самурай се ражда момиченце. Щастливите родители ѝ дават името Сакура-ко – Вишнев цвят. Тя изпълва големия дом с много радост, впечатлява не само с красотата си, но и с поетичната си душа, с благородството и милосърдието си. Нищо не помрачава дните ѝ, докато през едно жарко лято животът ѝ неочаквано се променя. Баща ѝ не се завръща от поредния поход, а скоро след това и домът им е опожарен до основи. За да спаси майка си от гладна смърт, Сакура-ко става слугиня в къщата на богат търговец.
Новият ѝ дом е в близост до улицата на гейшите, където под ниските покриви красиво се полюшват бели и червени фенери с нарисувани цъфнали вишни. Уличката през целия ден е изпълнена със звуците на шамисен.
Свободното си време Сакура-ко посвещава на уменията си да свири своя музика, да рисува, да пише хайку, да танцува. Свири на шамисен, на кото, на бива, на малки барабани. Макар и тъжни, очите ѝ излъчват светлината на благородния ѝ дух, косите ѝ са дълги, ръцете ѝ са нежни. Красотата и поведението ѝ са покоряващи. От сутрин до здрач, и от здрач до зори тя изпълнява задълженията си с усмивка и мъката в сърцето ѝ остава скрита. В прохладата на утрото тя излиза пред къщата на господарката си и поглежда надолу към улицата на гейшите. И тези, които я познават си казват един на друг: "Виж, това е Сакура-ко, красивата танцьорка на Йедо, една истинска гейша."
Не минава много време и с благословията на господарите си Сакура-ко става гейша. Лицето ѝ се скрива под белия грим. Облечена в копринено кимоно, с оби от брокат пищно вързано на гърба ѝ, тя е прекрасна гейша с коси укротени с гребени от злато, корали и нефрит.
Животът на Сакура-ко потича в друго русло. Всяка вечер на празнични трапези налива саке и забавлява гостите най-вече с красотата на танците си. Но славата и комплиментите не могат да я направят щастлива. Тя е дъщеря на самурай и тази роля е мъчително подтискане на свободолюбивия ѝ дух.

Поетите на Йедо се надпреварват да я възпяват:
- Тя е по-лека от тънките крилца на водното конче, които прозират с цветовете на дъгата.
- Тя е ефирна като утринна мъгла, когато слънцето грее ярко.
- Тя трепти като сянка на върбови клонки в реката.

Не са малко и почитателите ѝ, който мечтаят да я имат за съпруга. Но Сакура-ко не допуска никого в малкия си свят.
Веднъж един богат и известен мъж на име Шигео изпрати слугата си на улицата на гейшите при Сакура-ко с много пари и покана за годеж. Тя го изслуша и му каза;
- Вие сте сбъркали пътя. Трябвало е да отиде до улицата с магазините за играчки и да купите за господаря си кукла. И запомнете, тук няма кукли.
След това Шигео я посети лично.
- Омъжи се за мен, красиво вишнево цвете, защото ти трябва да имаш всичко, което пожелаеш и аз мога да ти го дам.
- Трябва ли? - попита тя и го погледна с красивите си очи.
- О-о ненагледна, - каза той - това е просто дума.
- И какво е това, което можеш да ми дадеш?
- Изящни дрехи от коприна и брокат, къща, бели постелки и прохладни галерии, слуги на твое разположение, златни фиби ...
- А какво е това, което аз ще мога да ти дам в замяна? - каза тя.
- Теб, това е единственото, което искам, чаровно дете.
- Моето тяло и душата ми!? - възкликна тя.
- Да, нищо повече не желая – отговори ѝ той
- Чуйте ме добре. Вие искате собствена гейша, а аз ценя свободата си. - каза тя и се оттедли.
Шигео напусна дома ѝ, огорчен от неочаквания отказ..
----------
Сакура-ко пробуждала любовни копнежи и в не до там млади почитатели. Да си възрастен и мъдър е много хубаво, но има възрастни мъже, които определено не блестят с ума си. Такъв е и Микио.
- Сакура-ко, - извика той - не мога да удържа чувствата си, луд съм от любов по теб!
- О-о Боже, - възкликна тя - не мога да го повярвам.
- Но аз не съм толкова стар.
- Моля Ви, приберете се в къщи и почете богослужебни книги. Изживейте дните, които Ви остават в спокойни и приятни занимания.
Микио не се вслушва в думите ѝ. Прибира се в дома си и започва подготовка на голям празник в нейна чест. Тя благосклонно приема поканата и танцува и пее за гостите му. А когато всички си отиват, танцува само за него облечена в червено кимоно от коприна и брокат. След танците той я кани да седне до него и пожелава заедно да пият вино. Сервира им гейшата Сумико. След като са пили достаъчно много, Микио я привлича към себе си и тържествуващ се провиква:
- Ела, моя любов, моя невесто, ти си моя в оставщато ни време. Имаше отрова в чашите ни. Не бой се, ще умрем заедно. Ела при мен.
Но Сакура-ко се усмихва и казва:
- Посестримата ми Сумико и аз не сме деца, достатъчно сме умни, за да бъдем измамени. Аз не пих саке с отрова. Сумико ми поднасяше чай. Въпреки всичко, ми е жал за теб и затова ще остана докато издъхнеш.
Така и станало. Сакура-ко много се натъжила и горко заплакала. Тогава Сумико ѝ казала:
- Пази сълзите си, скъпа. Не се знае какво ще ти поднесе живота. Истината е, че този мъж беше неразумен и не заслужава скръбта ти.
-----
Минават дни, сменят се сезони. И ето, че съдбата я среща с Акио.
Акио е млад, смел и красив, романтичен бард от богата фамилия. За първи път вижда Сакура-ко на фестивал в бащиния си дом. Тя завлядява мислите му и той се решава да я потърси на улицата на гейшите. Тя е там, облегната на парапета под цъфналите вишни свири на своя шамисен и тъжно припява:

(Следва)