автор: jantreya

Край пътя, на стълб електрически,
гнездо като здрава платформа.
То някак с изящно величие
придава на гледката форма.
Два щъркела, млади и влюбени,
танцуват страстта на живота си.
Аз гледам и някак се губи
тъгата, срамът от голгота
и всички световни грозилища,
и всякакви там безнадеждности
пред стълба, превърнал се в жилище,
пиeдестал на щъркелова нежност.