Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 807
ХуЛитери: 3
Всичко: 810

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдин ден на майския бръмбар
раздел: Други ...
автор: haboob

“.. септември си е септември и вече никога няма да бъде май!!!Копирано от xxxxxxxxxxx.com”

...
Това е мнение, на което попаднах в някакъв сайт, докато търсех дали някой споделя подобен възглед. Репликата на господина е публикувана под седмичен хороскоп от 6 до 12 септември, миналата година. Защо го споменавам? Божиите пътища са наистина неведоми, но човешката мисъл е такава, уж странна, а понякога толкова предопределима. Мислих си за това дали има лъжа в поезията. Мога само да кажа, че има всичко, дори и измама, да ме прости Господ! Защото аз самия ненавиждам поезията, когато тя няма нищо против да бъде в ръцете на мръсници, но не мога да я спра, защото тя е по-силна от мен и не ми принадлежи. Е, разгорещих се, но както споменах, реакциите ми са съвсем предсказуеми. После погледнах последните публикации в Хулите. Споменавам името на сайта с чистата идея за митологизиране, защото и аз изпращам своите писания там. И се успокоявам, когато чета. Поезията усеща любовта свръхсетивно и е способна да я потърси там, където за човек е трудно. Грешката е в мен, че понякога я обвинявам. Музите минават през стени, които от техния допир разбират, че са излишни! Подозирам, че трябва да намаля четенето на хороскопи..


Публикувано от alfa_c на 03.05.2015 @ 18:07:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   haboob

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 15:31:30 часа

добави твой текст
"Един ден на майския бръмбар" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Един ден на майския бръмбар
от malovo3 на 03.05.2015 @ 19:09:49
(Профил | Изпрати бележка)
"И се успокоявам, когато чета."
Поздрави!


Re: Един ден на майския бръмбар
от haboob на 03.05.2015 @ 23:02:16
(Профил | Изпрати бележка)
Аха, това е магията да се загубиш в знаците.
Поздрав!

]


Re: Един ден на майския бръмбар
от mariq-desislava на 03.05.2015 @ 19:39:43
(Профил | Изпрати бележка)
"Поезията усеща любовта свръхсетивно и е способна да я потърси там, където за човек е трудно." Не подозираш дори колко си прав, вероятно затова всички се стремим да я достигнем тази пуста поезия, но на мен лично не ми се удава, поезията, де.
Радвам се, че сподели това, успокояващо е да знаеш, че някой разсъждава по тези въпроси. Лично на мен това ми дава усещане за покой, а и надежда, че този свят не е изгубен.


Re: Един ден на майския бръмбар
от haboob на 03.05.2015 @ 22:40:20
(Профил | Изпрати бележка)
Разбира се, че ти се удава!
А усещането за покой, както са споменавали много мислители, е вътре в нас. Светът не се губи така лесно. Майският бръмбар се появява всяка пролет, живее един месец без страх от гнева на градинарите и оставя своето голямо поколение от поклонници на картофите. Може един ден да видят сметката на земната форма на този бръмбар, но духът на неговото жужене ще остане завинаги :)

]


Re: Един ден на майския бръмбар
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 04.05.2015 @ 12:38:00
(Профил | Изпрати бележка)
Позволил си да разсъждаваш за неща, които смея да заявя, малцина познават. Не смятам, че поезията подлежи на анализ, класифициране, опознаване и интерпретиране. Ако подлежеше, то нямаше да е поезия, или поне онова, което аз така наричам.

Да, малцина са майсторите на това божествено творение и добре, че е така. Инак се обезценява. Останалите само се напъваме да му подражаваме, някои дори го правят доста добре.

Не знам, но напоследък стана модерна да се анализира и да се разсъждава върху поезията. Не мисля, че е нужно. Все едно да седнеш и да напишеш пространна студия върху добре изпечена свинска пържола. Докато я сътвориш и пържолата ще става само за подметка. Някои неща трябва да се консумират топли и със удоволствие. Инак не струват, макар и добре анализирани. Да ме простят творците, че права такава аналогия.


Re: Един ден на майския бръмбар
от haboob на 04.05.2015 @ 21:48:52
(Профил | Изпрати бележка)
Лео, тази аналогия наистина си я мислил на гладно. Иначе усещам какво имаш предвид, стига да обърнеш материалното в духовно, защото така се блазня да напиша "поетичен" цикъл за "Рагу от Пегаси" в стил простмодернизъм :)
Наблюдението ми е, че нашите обикновени писания са като част от едно съвременно нет-творчество - появяват се, изчезват, някои са сполучливи с нещо и други ги подхващат, доусъвършенстват. Но големите майстори са само отдадените и те са като в приказно-тъжното предание с девойката, вградена в чешмата, докато животът им е съвсем не е романтичен и в повечето случаи, е страдание. Ето ти и моята аналогия и спирам, защото съм съгласен че за всичко това вече е разказвано достатъчно..

]


Re: Един ден на майския бръмбар
от Markoni55 на 05.05.2015 @ 13:22:45
(Профил | Изпрати бележка)
"Защото аз самия ненавиждам поезията, когато тя няма нищо против да бъде в ръцете на мръсници, но не мога да я спра, защото тя е по-силна от мен и не ми принадлежи."

Много си прав. Не само поезията, въобще изкуството не рядко е оръжи, параван, дори и рожба на нечисти люде...но Божиите пътища са наистина неведоми...Много често се сблъсквам с творци, чиито произведения те разтърсват из основи и можеш да останеш влюбен в тях до края на дните си, но самите автори са пълна отврат. И се чудиш как добрият Бог може да допусне това. Допуска го и това творчество живее и променя хората и надживява своите родители...Живот...


Re: Един ден на майския бръмбар
от haboob на 08.05.2015 @ 23:43:10
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, Ваня! Радвам се и малко завиждам, че се сблъскваш със способни хора, които искат да покажат своя светоглед и имаш търпението да разбереш, че всичко си е било поначало красиво, но всеки има свой поглед и позиция, стига да се потопи искрено в изкуството.

]