автор: botyofentiev

На болката изгарящата нежност
се спира във дъха ми,
миг преглътната безбрежност
се разлива във кръвта ми.

Целунах те, обърнах се и тръгнах
в полетата от кръгло време
и като троха пред гълъби настръхнали,
вихърът напираше, за да ме вземе.

Безкрайно мъничка тревичка
пораснах между плочките на тротоара
и крачките броях и сричах,
чаках на безпътна гара.

Животът сив не ме обичаше,
плашеше го моето зелено,
там където всички тичаха,
самотата можех да превзема.

botyo