автор: chocolate

Сложно стана...
Трябва да тръгваш. Сега.
А аз – трябва да забравя всичко, станало между нас.
Или поне – да се опитам да го направя -
ако искам някак си да продължа нататък.
Иначе – и двамата ще останем в този капан.
А в сърцето ми има и други неща,
и други лица за забравяне...
Страх ме е, че след това
няма да имам друг шанс, да ти го кажа.
Всеки път, когато мислите ми към теб ме отведат -
всичко се връща обратно.
И не знам – дали искам това – да не става...
Или поне да не е болезнено така -
просто пореден лош сън, блян...
И не знам – какво точно да направя.
И кого от двама ни се налага да спасявам.
Приказката за черното и бялото –
има ли някакъв разумен край?!
Кое в поуката е важното -
да осмислиш станалото
или да оцелееш след това?!?
Доброто или лошото в нас надделява;
грешното или праведното?!..

Само – омраза не трябва да стаяваме. Заслепява.
Няма да има после какво да си прощаваме.
А ще го искаме. И двамата.
... И ще ни се иска да знаем – какво не направихме, както е правилно...

Кого от двама ни да обвиня?!
Любовта?! Или това, между нас, както и да го нарека.
... Въобще – разбрахме ли го?! Така наранява...
Избор някакъв – беше ли ни даден?!
Или получихме, което заслужавахме...

Сложно стана...
Прощавай...