автор: Ekna

Ти си хладното оръжие, с което си правя харакири.
Притичвам плахо по собствените си дири

И събирам кристалните капки любов,
Стичащи се от сълзящата рана на себеотричането...
Точно тогава, когато те цеуват пясъка,
попаднали в непоколебимата власт на суетящата се в центъра си Земя.
Точно преди приливът да ги изпие и морето да стане още по-солено.
Събирам ги в шепи и панически ги поглъщам за да отидат там,
където само преди миг са били, щастливи от целостта на безкрая.
Онзи безкрай, който винаги съм мислела, че никога няма да намери смъртта си.
Но ти все пак си хладно оръжие. И така преминавам в един друг безкрай...
Онзи, който е толкова нехаен, хищен и нарцистичен,
че ще погълне любовта ми до последната капка.
И навярно ще се почувствам като Океана без своята необятна вода.
Какво би бил той тогава?!
Ти си хладното оръжие, с което си правя харакири,
Но колкото повече се забиваш в сърцето ми,
Толкова повече те обичам!