автор: boliarkabg

Птички чуруликат, трева зеленее, едно небе се отворило. Пролет. Въздухът чист, светъл, „кристален” би казала някоя поетеса. Ще питате веднага, зная си аз: „Що пък поетеса, а не поет, по-лесно се изговаря”. Лесно, ама мъж поет, за какво ми е на мене нему да се възхищавам. Виж поетеса е друго нещо...
Сигурно е млада и влюбена, с дълги коси, с кръшна снага и още нещо както често казва наша актриса. Абе, да му се невиди, докато ви обяснявам за поетесата взех, че се фраснах в увисналия улук на навеса. Добре, че жена ми не ме видя, щеше да намери от раз тема за днешните разговори. Днешният ден трябва мнооого да внимавам, да нямаме план за разговори, че с момчетата сме решили да идем до близката гора. За горска тор, така сме обявили. Цяла седмица отбиваме атаките на женската част. Искат и те да дойдат, да се разходели а и не се знаело ние откъде точно ще нагребем тор и дали това ще е тор, а не горска пръст изпод някое дърво. Умувахме, мислихме и излязохме с обща обява: „Жени няма да идват в гората за горска тор с мъжете защото се открива ловът и е опасно. Ние ще проверим къде се стреля и ще внимаваме”. С триста зора успяхме да ги склоним, въпреки че на някои места има още отделни огнища на бунт.
Най-после денят хикс дойде и ей ни на всички почти на секундата точни се събираме в края на селото, до поляната където пасе единственото магаре гледано по тези места. Всеки носи торба и количка, от тия за багаж. Ами за тора, къде ще го носим иначе. То мъкне ли се на гръб. Правим преглед под зоркото око на бай Васил кой какво е успял да отмъкне от къщи. Официалните хапки приготвени от жените са едно на ръка, но по-интересното е кой какво е допълнил. Има сланинка, суджучета, приготвени на гребен, само да се запекат набучени на клечка, печени семки. По-важното е, павурчета с ракия и червено винце. Да не си помисли някой,че сме тръгнали да се напиваме и наядем. Неееее, ще напалим малък огън, ще запечем ту-онуй, ще пийваме на теферич и ще си приказвам мъжки приказки. Мъжките приказки пък се знае като захванат накъде отиват. Първом ще да е кой какво из къщи и как. После за жените ни коя какви заповеди издава за началото на пролетната работа и накраяяя, то се знае за булки. Е, за чужди булки разбира се. Почва се от това кой какъв канал с какво гледал по телевизията през нощта, га не му се спяло, а половинката му похърквала блажено. После се минава до кой какво на млади години и накрая за новите попълнения в групата на „завърналите се”. Сладки приказки, вкусни мръвки, още по-вкусни глътки от павурчетата. Теферич, смях, хапване и пийване. Простор и малко хлад из горите, птича песен и душата ти пълна с радост. Предвидливо първом сме намерили хубава горска тор и сме напълнили торбите в количките. Подир туй кефлии, доволни бавно се завръщаме. Еее, не се чудете, понабрали сме и някое пролетно цвете за омилостивяване на половинките.
То дали ще оцелее в големите ни груби пръсти до в къщи е божия работа, ама нали сме го сторили, набрали сме.
Хубаво е, мама му стара, хубаво е пролет да пукне, да се живее е хубаво.

Милка Маркова