автор: dedenze

Мечтаех си света да променя,
да го направя райско място,
с обични хора там да населя,
и да не бъде място тясно.

Не станах бог, една мечта остана,
а в огледалото ме гледа побелял
и тихо пита – к`ва да я захвана,
един наивник, болен, остарял.

Износи се и старата ми дреха,
постелите ми времето раздра,
изчезна вяра и измамната утеха
и често питам- накъде вървя ?

Немоден път, отново съм подхванал
не носещ престиж, не правещ пари,
навярно от новото днес изостанал,
приятели стари се скриха дори.

Парите отлитат, лекарства, цигари,
едва ли нещо мога да ви дам,
работих, търсих по спирки и гари,
успях навярно, нещо да създам.

Мечтая си пак, за обич нетленна
за нея веднага готов да умра,
безкористна, духовно безценна,
тъй трудно срещана в света.

Елате, пак ще ви посрещна,
и в нови дрехи, ще се пременя,
ще ви налея, с обич безгрешна
и с вас отново ще се веселя !

Душата, никога не остарява,
по- мъдра става с възрастта !
Но тази радост, всеки не познава,
бездушни заграбват света !