автор: ben

Обикнах те със цялото си "Аз"...
Видях те не с очите, а с душата.
Ти се сля с кръвта ми
и стана част от моето сърце.
Не можеше да бъдеш другаде.
Ти трябваше да влезеш там
и там да си останеш...
И макара да е било домакин
на не една любов, за първи път
прие толкова лесно някого.
Вече не беше просто един гост.
Затова нямаше тържествено посрещане
или пък изпращане.
Ти беше изтинския собственик на това сърце...
И макар сега да е зима,
аз изживях пролетта със теб.
Като цвете разцъфтя любовта ти във мен.
Дъгата остана бледа
в сравнение с твоите цветове...
Обичайки теб - обикнах и света.
Дори когато бях най-отчаяна и унила
достатъчно бе да си помисля за теб.
Независимо от всичко те обикнах...
Бях силна и нямаше нищо непреодолимо.
Когато ме хващаше за ръката
се чуствах като вулкан,
готов да изригне.
Можех да разтопя и превърна на пепел
всичко, което ми попречеше да те имам.
Обичах те! И те обожавах...
Обикнах всичко у теб -
начина, по който седеше,
усмихваше се, ядосваше се,
учудването ти, наивността ти,
детското ти поведение,
зрелостта ти...
Често думите не стигаха да го опиша.
Нито едно изречение не беше
достатъчно силно за да го изрази...
Не се изморих да те обичам.
Ти беше изворът на моя живот.
Каквото ми липсваше -
намерих го в теб.
Вече знаех, че няма да умра.
Ти беше моето безсмъртие...