-Извинявай, младо, - покровителствената усмивка върху лицето на експертът наподобяваше повече да е като на възрастен, обърнат към хлапак направил дребна беля. - Нетърпелив си или опитваш да крадеш от тънкостите в занаята ни. Нали вече имаме някакво споразумение, общата работа ще я вършим, но само в промеждутъците на служебните задължения.
-Което с нищо не пречи, да съм в течение и на тия неща, дето очакваме евентуално да са такива. - Полицаят съвсем видимо опитваше да оправдае влизането си в стаята с нещо неангажиращо, което да застане в защита срещу евентуално проявена досада от постъпките му.
-Ето как цъфна и важното, дето ще помогне за моята точна експертиза.
-И какво е? - районният инспектор изтърва своя въпрос направо като тинейджър.
-Никога няма да припариш до нашата професия. - с коктейл от категоричност и прощаване се аргументира медицинският експерт. - Ние боравим с факти и доказателства. Такива каквито са, а не според тяхното евентуално развитие или вариантите родени в нечия глава.
-И все пак стигна до нови изводи. Така ли е? - Аматьорът следовател имаше проблем със слуха или се беше презапасил с инат, преди да хване дръжката на вратата. - Надявам се да разполагаш с някаква по-голяма категоричност около възрастта на костите.
Съзнателно пропусна уточнението, "черепа и костите", но и медицинският експерт изглежда се налага да посети кабинета на ушния лекар.
-Възраст между петнадесет и двадесет години.
Ето как някои хора удивително бързо се вживяват в ролята на следовател.
-Ще го научим, когато намериш кръщелното свидетелство на лицето дето е било погребано там.
Експертът е повече от убеден, че отсреща няма да се обидят от неговото предложение. Дори в това, че няма да се захванат с абсурда, да търсят документи сред цялата купчина от неизвестности. Усмивката насреща го убеди. Да, разбрали са го правилно и може да продължи своето.
-Късметът и случайността обещаха да ни помогнат. Знам съученик от гимназията, който сега работи в лабораторията на Археологическия в столицата. Разполагат с по-добра техника от нашата. Тя ще ни посочи с удовлетворяваща точност от кога са в земята костите на младежа при селската каменоломна.
И запомни онова, което ти казах преди малко. Не си даваме мнението по това, кое как е, а не кой какво мисли.
Районният инспектор можеше да си отпусне раздразнението поне срещу изобилието на сентенции в стаята, но се въздържа. Когато човек работи само в резултат от лоши човешки взаимоотношения, няма как да остане сред отличниците по етика.
Излезе от кабинета на експерта с приповдигнато настроения. Вярно, не успя да научи кой знае колко, но беше напълно достатъчно. Ще поднесе на вуйчо си новости, макар и още да не можеше да разбере. Защо му е на пенсионираният селски овчар, да се впуска в разгадаване на нещо, което давността вече е покрила с плащеницата на безсмислието. И той самият не бе наясно, дали го прави единствено от желание да задоволи амбициите на своя вуйчо.
Цветко Маринов