автор: galiakara

Хитра беше наша Бина,
ала дваж по-хитра стана,
път пое тя за чужбина
и на работа се хвана.
С нашенските далавери
все гладуваше горкана
Там уютен дом намери,
първа примадона стана

Надалеко тя прокудена,
Бина „стегна се във кръста”
и не беше веч принудена
с някой да си мери „ръста”


Майка й пък все я хвали,
че парички си намира,
служба почетна й дали
и „екипа” си събира.

Крала, крала наша Бина,
чак в посолството разбрали
През съда набързо мина
и на „топло” я прибрали

Тук единствен извод има:
Не посягай ти на чуждо!
Честно се труди, а не кат Бина
даже в най-голяма нужда

Хлябът сладък е тогава,
щом със пот си го замесила
Хем душата ти е цяла
хем и нос не си провесила!