автор: ivliter

Заслушвам се в разговора на двамата старци, седнали на припек на пейката на малкото площадче пред пощата. Те гледат към вървящи в другия край на площада мъж.
– Как стана така, наборе, че той преуспя, а на тебе не ти провървя в живота? Двамата бяхте отличниците на класа, най-добрите във всичко.
– Така беше, но това беше толкова отдавна.
– Виж къде е той сега, виж ти къде си…
Отличникът на класа не бърза да отговори. Замисля се и после казва:
– Не успях, защото на мене езикът ми е дълъг, а на него ушите.
– Какво искаш да кажеш с това, не те разбирам?
– Искам да кажа, че той повече слуша и по-малко говори, докато аз повече говоря и по-малко слушам. Оттам се получава разликата в резултатите които получаваме в крайна сметка в живота.
Не е удобно да следя повече разговора им и се отдалечавам. Мисля, че това, което трябваше да чуя го чух, за да си направя някои важни изводи и за себе си.