автор: maktub

Ръцете му са нежни – Той е котка
- безшумен, но забележителен
Ноктите са скрити, но оставят
Капчици от кръв по гърбовете
Мърка понякога – най-често нощем
И дяволски мами – с образ на бебе
Мирише на мускус, на младо дърво,
А е патил и плакал, и мъдър…
Пее с вълшебен глас, никой смъртен
Не го е чувал… само така говорят
Съседите не са го виждали,
Но жените им го преглъщат сутрин
А Той - Той е котка
- настръхва и после се предава,
Когато го погалят…на сън…