...чудна работа
Любимият ми
черно -бял котарак
нервно размахва пухкавата си опашка и това означава,
че е относително здрав,а на мен ми се причуват разни звуци,
което от своя страна значи, че съм склонен към лека когнитивна
агресия и нямам никакво въображение! В Бога не вярвам...тогава
съм Звяр неосъзнат и мастило тече във вените ми, сгъстено от влюбени
сънища! Сънувам бистри потоци-до тях накацали пеперуди от онези
седефените с точици по крилете, с близалце изследват Вселената на
ефирните попови лъжички в Калната локва...близо до езерото!!!А моя
черно-бял котарак пак си размахва пухкавата опашка...