автор: alef

Безформено се движа
като в сън.
Осъзнавам разстоянията
през някакви неравни и неясни
интервали...

Протягам се да стигна слънцето,
но ме удря дъното
в най-изпъкналата му повърхност,
пресякла мойта ос
с екватора...

Червеното е просто цвят,
нахвърлян по инерция към боговете,
които са забравили отдавна
прозрачното начало
на духа...