автор: tzvetcomarinov

Синът на Кънчо Пияндето получи най-истинската двойка по физика. На бащиният упрек, калпазанинът му с калпазанин, така и не успял да измисли нищо свястно. Такова някак, приемливо за оправдание. Важното обстоятелство наложило с цялата си загриженост и отговорност, двамата заедно да проведат лабораторно упражнение при домашни условия.
Упорствали те, ще разбулят тайната в голямата загадка около слабата оценка на бъдещия роден физик.
След няколко дни, Пияндето срещнал учителя направил тая пакост с бележката и му рекъл назидателно.
- Слушай, даскале. От мен да го чуеш. Нещо изглежда си объркал оня ден с двойката на момчето.
На учителските аргументи, бай Кънчо противопоставил моментално и решително своите убедителни такива.
- Каквато и светлина да поднасяхме срещу чашата, нищо друго не ставаше в нея освен вода. Опитахме с електрическа крушка, не се получи. И на свещ правихме опит, ядец. Газовата лампа от избата чак изнесох, да поднасям и нея пред стъклото, не става бе, човек. Разбери го, вода си оставяше и това е. Дори вестник палих насреща й, пак нищо и нищичко, даскале. За проверка на тия пишман-резултати, наложи се да изпия толкова вода от чешмата, колкото моето гърло не е видяло през целия живот.
Излезе накрая, че напразно си измъчвал детето цял час с твоята безсмислица. "Какво става със светлината, когато преминава през чаша с вода?" Затова ще ти го кажа и на теб, даскале, да запомниш умно и от по-глупавия. Вярно, че съм измежду най-известните пияници в квартала. Питиетата на всички барчета, кафенета и магазини опитах в града, но като твоето шантаво менте, още никой не ми е пробутвал.

Цветко Маринов