автор: meiia

Tи отписваш приятели…
А аз им свиря "на бис“ -
господ ми е работодател,
заработвам небесната вис.

В притчи за „другата буза“
пък мълча като буца пръст.
Знаеш откъде е конфузът –
душата, надигне ли ръст,

я боли от изопнати вени,
а сърцето в яйце я прибира.
Време е за откровение,
не е време да се умира!

Ти преписваш пак вересии.
Аз износвам дългове чужди.
Но в душевните ни кесии...
е пълно. С любов и Събуждане.