Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 0
Всичко: 448

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИмало едно време
раздел: Пародии
автор: mamontovo_dyrvo

Имало едно време едно време. Имало. Да. Но вече няма. Що няма ли? Щото така реших. Щото съм гениално копеле. Това се случи след като се завърнах от царското място. След среднощното ми простатно пикане, когато струята ми бавно изтичаше през дългия път на канализацията. Бавния процес ме превърна дето се казва в кукуряк.
Върнах се в спалнята, където блажено спяха привлекателно – закръглените задни части на едно бейби. То бейбито се беше обейбило с годините си, ама така му виках. То пък си връщаше жеста като ме наричаще „пич”. Та влязох и гледам станало три без една. Късна доба. И с ония ти ми акъл, който цял живот пръскаше животворните си струи навсякъде, сякаш второ слънце огряваше Земята от запад на изток, се сетих, че в три трябва да минем на лятното часово време. Реших да свърша тая работа и да преместя стрелките на тиктакащото нещо един час напред. На четири часа. Имах цяла минута за това движение. Много ли, малко ли време е една минута – оставям на вас да решите. За гениите е достатъчно. Защото аз се оказах именно такъв. Понеже в този миг спрях времето. Вместо да се мъча да бутам разните му стрелки, просто измуших батерията от часовника и... Спря бе. Времето спря. Просто настъпи безвремие. И то пълно. Направо му го начуках на времето. И остави, ами незабавно струите на щастието ме обляха изобилно. Край. Просто отворих хладилника и си сипах една водка. С кристална температура. Някакъв глас или „второто ми аз”, не знам, се опита да ме спре. „Не било време за това.” Ей, аланкоолу, не видя ли бе, че няма време. Като няма време винаги му е време. Така че ледената струя вля топлината си направо в гениалното ми съзнание. И в този миг изтръпнах. Мобилния инквизитор. Телефона. Но успокоено се сетих. Бях му взел и на него времето. В смисъл, че го бях изключил. Не обичам нощните изроди. Тия, дето на някакви си пет водки им се приисква да обменят изкуфелите си фъфлещи мисли с мен. За всеки случай метнах черния апарат при урината си, право в тоалетна чиния. Водата не го отнесе, но му взе времето за винаги. Огледах се. Компа не бачкаше втора седмица, вече хич не го и щях. Защото бях застинал в безвремието. И като нямаше време, взех та си сипах още една водка. Отворих прозореца, да вдъхна малко свеж въздух. И гледам комшията, Данчо, препуска като технефес кон нанякъде. Той е от БДЖ-то. Отива да пуска влаковете да тръгнат навреме. Първа смяна бил.
- Алооооу! Не бързай бе. Няма време. Ще тръгват и ще пристигат когато си поискат. Хич не си им нужен вече! – провикнах се с преполовената втора чаша.
Даньо се ухили, врътна китка, демек „луд” съм бил. „Ей, сър, не е луд тоя дето спира времето, а тоя, дето му се подчиняваааа! Ъндър стенд?” И ръфнах от шунковата наденица. Супер естетика! Чаша с водка и ръка с наденица...
Сетих се нещо и се огледах в огледалото. Брадата ми си беше бяла като сняг в подножието на пирински връх. Но миг преди да направя разочарована физиономия, си спомних, че не бях върнал времето, а само го бях спрял. Когато няма време обаче, може да мислиш колкото си искаш. Ще го превъртя някой ден, колко му е.
Зкръгленото бейби се размърда. Размърда се и нещо в мен. Взех, че му посегнах. „Не било време за това” неубедително изчурулика съществото. Ама аз безвреме бях започнал онаези древни движения. И като няма време, имаше опасност това съвъкупление да продължи безкрайно. Какво пък, не бързаме ний за никъде. Все пак не само времето определя кога ще свършим де... И пак си сипах водка.
„Времето било наше...Ваше – дръжки. Ваше е само откраднатото, господа политици. А времето ви го дръпнах като чердже изпод краката. Да ви видя сега като нямате време за нищо, дали не ви е дошло времето. Почувствах се велик.
В този миг ме стегна един мускул. Правилно се досетихте. Сърдечният. Дето движи живота. Ухилих се. И вместо да мушна под езика си онова, взривното вещество, дето гърмят мостовете по филмите с него, така де нитроглицерина, аз сладко запалих една папироса с контрабанден тютюн. Серт тютюн. Стана ми по зле. Но усмивката не слезе от лицето ми. Защото...Защото нямаше време. Помислете. Като няма време как ще каже лекарят:
- Време на смъртта...
Какво нещо е безсмъртието...айде наздраве за времето...дето го няма...
Или както е казал дядо Епикур:
Хапни, пийни и ебни!

Симеонов
29. 03. 2015
Три след полунощ


Публикувано от anonimapokrifoff на 29.03.2015 @ 09:59:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Пародии

» Материали от
   mamontovo_dyrvo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 05:51:15 часа

добави твой текст
"Имало едно време" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Имало едно време
от doktora на 29.03.2015 @ 11:20:06
(Профил | Изпрати бележка)
Афферим, машалла ве пич...ти направо ми спря времето...и аз в безвремието си се смях така както не съм се смял отдавна, от времето на водките и луканковите кремвирши...естетика, нели така...к,во знаят бейбита-та, ве, те все за хапване мислят, заоблят се и после искат да спрат времето хех а, то така не става, трябва да имаш простата и оттам нататък е лесно, и всичко е любов, но спасение не дебне отникъде хех А ве, гот е писанието ти, мамонтво такова талантливче )))))))
П.П. Ех, Симеонов, Симеонов, приятелю, светъл ден господен, и пусни времето, моляяя теее, защото още не ни е време, аннадънму хах


Re: Имало едно време
от mamontovo_dyrvo на 29.03.2015 @ 11:46:14
(Профил | Изпрати бележка)
Док, благодаря ти! Обаче ти ме разсмя и развесели с готиния си коментар...още се кискам! Хехехехе!

]


Re: Имало едно време
от malovo3 на 29.03.2015 @ 12:47:54
(Профил | Изпрати бележка)
Много е готино! Особено там дето си боднал политиците.
Очаквам и коментари от дамите за "бейбито"
Поздрави!


Re: Имало едно време
от mamontovo_dyrvo на 29.03.2015 @ 13:19:22
(Профил | Изпрати бележка)
Добре, че времето го няма и мога спокойно да ти благодаря. Благодаря! Успях, че то с тия водки... Бейбито го бива много. Безвремието му хареса...

]


Re: Имало едно време
от malovo3 на 29.03.2015 @ 13:51:40
(Профил | Изпрати бележка)
Е давай тогава..... И внимавай за простатата!

]


Re: Имало едно време
от divcviat (divcviat@abv.bg) на 29.03.2015 @ 14:30:33
(Профил | Изпрати бележка)
Лелеее..имало едно време един Часовник ,дето му спряло времето..обаче кукнала кукувичката..А ИНАЧЕ ранните влакове имат ритъм...тадът..тадът..тадът...
Майната му на жипито..ПОЗДРАВИ ЗА сегашното време...:)


Re: Имало едно време
от IGeorgieva на 29.03.2015 @ 15:27:53
(Профил | Изпрати бележка)
Разказал си му играта на времето и на сегашното, и на отминалото.
Отлична дисекция! :)))))))))))


Re: Имало едно време
от mamontovo_dyrvo на 31.03.2015 @ 17:29:37
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ирен! Накара ме да се почувствам като патоанатом! Да живее безвремието! Бъди щастлива!

]


Re: Имало едно време
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 31.03.2015 @ 21:32:16
(Профил | Изпрати бележка)
...Или както е казал дядо Епикур:

Хапни, пийни и ебни!...

... е много хубава поанта на това поетично произведение,видимо повляно от
Пролетта.
Но съчетаването на водка, шункова наденица плюс на-чуруликване
на някое закръглено създание, са по точно философски идеи на един от учениците
на Еpi-kur, който се казвал Happy-кur, затова често ги бъркат...

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: Имало едно време
от mamontovo_dyrvo на 02.04.2015 @ 22:39:52
(Профил | Изпрати бележка)
Хехехехехе! Твоят коментар си е едно философско есе! Хареса ми!

]


Re: Имало едно време
от verysmallanimal на 24.08.2015 @ 18:49:40
(Профил | Изпрати бележка)
А, значи ти си бил! Точно оная нощ рекох и аз да се изпикая и изведнъж времето спря! И до сега си вися в тоалетната и чакам да го пуснат. Времето де. :)
Аферим!


Re: Имало едно време
от mamontovo_dyrvo на 24.08.2015 @ 23:09:38
(Профил | Изпрати бележка)
Извинявай, допикай си и легай. И го изтръскай... времето де...

]