автор: divcviat

...понякога чужди и все пак свободни
Дъха на Земята е лед и миг
който чака Мъст

като птица кръжаща
над небесата
светът твори и се ражда с писък.

Новата жажда
с изобилие от пороци
които населяват Света,
няма лек за болестите,
а логиката вече не е
могъщо оръжие...

тя е,

Равновесие
между
Огледалото
и
водата по пътя към

Златното цвете.