автор: ednorogo

Защо пилея мислите си, търсейки те вътре в мен?
Жадувайки словата ти необикновени, които ме прегръщат топло... Копнея да сме пак сами очи в очи, да се насищаме на мислите си, отронени на глас. Как бих могла да забравя някога всичко онова, което ти събуди в мен и ме прониза, за да се родя повторно! Никой няма вина за тази планина, застанала помежду ни. Но вместо да те скрие от мен, тя ме кара да летя все по-високо над снежните кристали и да те съзирам близък в безкрайните мъглявини. Кой си ти? Защо дойде отново нечакан, неканен, но незабравян? Животът ни събира и дели, но повече не искам да те губя. Не знам, коя съм аз, но разбирам, че не бих била без теб, моя утеха.