Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 0
Всичко: 414

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаА после...
раздел: Еротика
автор: silence

После те сънувах.
Сънувах полутъмна стая. Ти си се излегнал на една страна напреки на леглото и подпрял с ръка главата си, а аз седнала с прибрани на една страна крака и си приказваме. Топло е. Не знам какви са темите, но ми е приятно да те слушам. Разговорът върви гладко и опасенията ми за накъсаните реплики и недомлъвките се разсейват. Гледам как отпиваш от виното и ми се иска да съм на мястото на чашата. Ти разсеяно разтриваш пръстите на краката ми докато ми разказваш някаква история, а аз не смея да помръдна - толкова ми е хубаво. После с показалеца лееко минаваш по крака ми, спираш до коляното и се връщаш надолу. Аз цялата съм вече тръпнещо желание. Гледам те как се засмиваш на някоя моя изтърсена глупост - лягаш по гръб и се смееш, а на мен ми се иска да скоча отгоре ти и да те нацелувам. След това докато обяснявам нещо разпалено и внимавам да не закача чашите (щото често се случва да събарям неща увлечена в ръкомахане) ти ме слушаш със странен блясък в очите. Виждам усмивката ти как бааавно и лениво разтяга устните ти също като срамежливия първи слънчев лъч, колебаещ се дали да пробие тъмнината. И пак отпиваш от чашата, а на мен ми се иска да я тръшна в стената и да подложа моите устни там, където е тя сега. Ръцете вече ме болят от желанието да те пипна - докосвам отпуснатата ти ръка искам да опозная пръстите ти и прекарвам показалеца си по вътрешната страна на всеки един от тях, после едва докосвайки дланта ти прекарвам ноктите си през нея. Вътрешно се задъхвам от усещането на тази милувка и въпреки, че чувам всяка твоя дума цялото ми същество е съсредоточено там - в нашите ръце. Не издържам вече - измърморвам, че ми се е схванал крака и ставам да се разтъпча. А всъщност искам да се отдалеча малко, да се охладя, да се взема в ръце и се ядосвам на себе си, че колкото и да ми се иска да бъда жената-вамп, все си оставам малкото плашливо момиче, което не смее да си признае колко те желае.
Разговорът е спрял. Ти ме проследяваш бавно с очи и изведнъж ме питаш:
- Какво искаш да правим сега?
Аз се сепвам при този въпрос, но набирам цялата си смелост и изчервявайки се до корена на косите си, с умолителен поглед и широко отворени от нечуваната ми дързост очи, казвам:
- Може ли...маалко...секс?
Тогава леглото се разтърсва от смеха ти. Аз вече съм почти готова да е разплача от дързостта си. Пуританското в мен протестира, че така нагло си прося секса. Разума ми диктува да се скрия. Оглеждам се уплашено къде мога да се затворя поне за малко докато върна емоционалното си равновесие. И се стряскам когато ти рязко скачаш от леглото. Променил си се. Сега вече не си оня лениво изтегнал се мъж, с който си говорехме за всичко и..май за нищо. Сега повече приличаш на тигър, който се приближава с уверени стъпки към жертвата си. Очите ти са потъмнели. Аз се уплашвам още повече.
Заставаш пред мен и прекарваш пръст по бузата ми. Аз затварям очи - тоолкова го чаках това докосване. Какво пък - мога да живея дори само с тоя спомен. Като в сън чувам:
- Сладкото ми мъниче. Вече си мислех, че няма да поискаш да те любя.
Не вярвам на ушите си и рязко отварям очи. Ти повдигаш брадичката ми и ме целуваш леко и ефирно. Това е като експлозия - на светлина, на топлина, на удоволствие. Повдигам се леко на пръсти и се потапям в тази целувка. Главата ми се замайва. Подпирам се на гърдите ти за да не падна. Искам да изпиеш дъха ми и аз да изпия твоя.

Не искам да се събуждам.


Публикувано от mmm на 02.12.2004 @ 15:15:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   silence

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.10.2021 год. / 04:29:23 часа

добави твой текст
"А после..." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: А после...
от Liulina на 02.12.2004 @ 16:36:17
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Ех младост - от баба Деси на 26!