Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 1
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ аз за котките
раздел: Разкази
автор: lubara

На Деян Енев, моят учител в писането.

Преди двадесетина години имах един приятел, на моята възраст. Тогава много често пътувах до София, нали бях малък бизнесмен. Та един ден с Радо, така се казваше приятелят, се засякохме в „ голямото село”. Беше с жена си, една хубава булка, и тя като нас инженерка, бяха ходили на доктор. Първо си помислих, че нещо с тях двамата...и предпазливо и тактично го попитах.

- Ааа, не за нас, водихме Маца на доктор- и тогава видях, че в скута си жена му беше гушнала една дългокосместа ангорка.
После се уговорихме да се връщаме заедно за Търново. Тогава не си спомням поради каква причина бях без колата. Карах една самара, съвсем нова, товарех я като добиче с кашони, нали бях от първите, търгуващи със специализирана хартия. Добри времена бяха.
Десет минути, след като на другия ден се натоварих в очуканата лада на Радо, вече съжалявах, че не съм си хванал рейса. Предната седалка липсваше, вътре беше голяма натурия. Радо ентусиазирано плямпореше през целия път, а на задната седалка жена му се мусеше непрекъснато, гушнала писаната. Първо минахме през студентските общежития, където по онова време живееше синът им. Радо за десет минути изтараши и пререди цялата кола, натъпквайки я с празни буркани, одеяла, книги и дявол знае какво още. Беше много добър в пренареждането.
Някъде около Витиня вече бях разбрал, че котката нямала никакъв шанс, била болна неизлечимо от някаква онкологична болест. Само когато ми разказваха как са я водели из цяла България по доктори, само тогава Цурата, жената на Радо, се оживяваше и ставаше по-приветлива с нас. Но, това беше за кратко.
Спускахме се по дългия наклон към Севлиево, когато приятелят ми разпалено обясняваше как заради този простор наоколо никога не си е представял, че може да живее другаде.
- Каква зеленина, какви сини баири, каква природа, какъв въздух-почти викаше Радо. И тогава се случи нещо, което ме втрещи. Жена му, тази хубава булка, изведнъж се изправи на задната седалка, обърна се с гръб към мъжа си, цялата посиня като дънковия костюм, който много добре подчертаваше кръглите й форми и започна да вика.
- Писна ми, направо ще откача, иде ми да се хвърля на пътя!
От какво се прояви тази нейна реакция, така и не разбрах. Дали от това, че писаната си отиваше, дали от това, че новата им къща от десетина години стои незавършена, а Радо е започнал нов етаж или пък нещо с проектантската организация, където двамата работеха не е вече както трябва…
До края на пътуването никой не промълви и дума. Но след месец разбрах, че любимата им котка е свършила земния си път. А след още месец Радо ми каза тихо, че с жена му са се разделили. Малко ми беше странно всичко това, но не зададох никакви въпроси.
Само си помислих, че ако котките живееха поне колкото бухалите, те двамата все още щяха да са заедно. Макар, че не знам някой да отглежда за домашно животно тази малко зловеща птица.

Преди две-три години случайно се видях с Радо. Стори ми се побелял, малко попрегърбен, но все още предишното плямпало. Най-после бил завършил къщата, но не живеел в нея. Отстъпил я на сина си. Моткал се някъде по обектите на страната и само понякога се връщал вкъщи, при новата си жена. Пък тя била предишното му гадже, още преди Цурата. Старата любов ръжда…нали така се казва.
Изкушавах се да го попитам, имат ли си котка. Но според мен Радо не би допуснал втора такава грешка, та това много привързва и после е трудно да продължиш живота си, все пак котешкият живот не е кой-знае колко дълъг…

25.03. 2015. Любомир Николов


Публикувано от anonimapokrifoff на 25.03.2015 @ 19:04:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   lubara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 02:26:40 часа

добави твой текст
"И аз за котките" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: И аз за котките
от malovo3 на 25.03.2015 @ 19:58:20
(Профил | Изпрати бележка)
Има и поука.


Re: И аз за котките
от lubara на 25.03.2015 @ 20:01:22
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Ами да, дори сега си мислех, че не беше зле да сложа бухала като домашно животно вместо котка в новата връзка на Радо. Ей така, да не се опари пак...

]


Re: И аз за котките
от doktora на 26.03.2015 @ 07:27:26
(Профил | Изпрати бележка)
Любо, ти си ми от любимите разказвачи, приятелю, поздрави и на Деян от доктора от Варна (Людмил Станев ни запозна навремето...). Така е с котките, но те имат седем живота, не забравяй, като жените хах Светли дни пред нас, човеко!


Re: И аз за котките
от lubara на 26.03.2015 @ 07:52:59
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Докторе, снощи си мислех за седемте живота на котките. Но вече бях написал разказа. А с Деян сме се виждали веднъж, дойде на представянето на книгата ми. Вчера беше написал нещо за котките, та и аз... Той и Людмил Станев http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=214&WorkID=11336&Level=2
Докторе, да бъде светлина!

]


Re: И аз за котките
от mamontovo_dyrvo на 29.03.2015 @ 18:19:57
(Профил | Изпрати бележка)
Котешки му работи...Ама животът си знае работата. Старо гадже - нова жена! Мяууу! Хубаво си го написал.


Re: И аз за котките
от lubara на 30.03.2015 @ 13:11:47
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Котарани, писани, стари мохикани...Поздрави, наборе Мамонте!

]