автор: dalla

Отне ми пет години да събирам
празни шкафове, празни мисли,
празни разговори
с хора, които обичам.

и сега съм ядосана?
сериозно?
след битките,от 10 години, и ужаса,
и погрома?

сега се сещам, че
нещо не е наред,
и си мисля, не ми ли хрумна?

Водата над мен е
винаги над нормалното,
едва едва чувам
какво някой ми казва.

И толкова искам да знам,
че не съм само аз,
в това блато,
поредното, вредното,
до болка познато,
с вкисналото мляко
в хладилника,
с родителите,
които не те разбират,
и с факта, че си пораснал.

Но нищо друго не е пораснало.

И пак си сам.

Там някъде.

Където съм и аз.