автор: boliarkabg

Слънцето беше паднало уморено на Запад и над стария град пристъпваше вечерта. Повяваше пролетен хлад. Мирис на цъфнало и свежест се улавяше във въздуха.Мария наметна шал на раменете си и отново седна до масичката на терасата. Кафето й димеше пред нея. Горещо, горчиво и черно, такова го пиеха с бай Стефан. Седем години живяха заедно и тези години бяха едни от най-спокойните в живота й. Все още не знаеше защо Съдбата първо я хвърли в пожара на Живота, а после й изпрати спасител. Тепърва щеше да си изяснява събитията назад в годините.
Не беше много отдавна, преди 12 години. Както всички в държавата, като приятели и познати, и при тях започнаха с голяма скорост промените. Бяха средно заможно семейство. Мъжът й имаше добре платена работа, тя също. Двете им деца учеха добре. Родителите й бяха починали, а свекър и свекърва живееха в този град в собствен, разкошен апартамент. Бяха задружни ,млади и стари имаха прекрасни отношения. Първо съкратиха мъжът й от работа и не можа да си намери веднага друга. Това силно ги изненада. Такова нещо не помнеха. Той всеки ден излизаше до пазара, да срещне приятели, дано намери или чуе нещо. Успокояваха се, че нейната заплата е добра, а родителите му помагаха с добрите си пенсии. Времето минаваше, той не намираше работа, но често закъсняваше вечер. Затвори се в себе си, беше раздразнителен. Тя не му се сърдеше, виждаше, че му е тежко.
Един ден при нея в офиса влязоха млади, добре сложени мъже. Любезно ги попита какво да направи за тях. Слисано слушаше думите им и не вярваше. Все едно сънуваше кошмар. Мъжът й взел кредит от тях и заложил жилището на родителите си. Трябва да напуснат за 24 часа апартамента. Не сторят ли това, съпротивата е излишна, а заплахата беше ужасяваща.
Не искаше да си спомня разговора с мъжа си. Играел бинго за да опита да спечели. Взел кредит от тези момчета, краткосрочен. Видяло му се изгодно. Не можал да спечели и върне навреме, после взел още, после стигнал до залагане на жилището на родителите си. Взел документа тайно от тях и го сторил.
Старите преживяха резила на единствения си син стоически. Нали е здрав. Разпродадоха мебелите, взеха каквото можаха и се преместиха при тях. Стана тясно, но поне бяха заедно.
Времето вървеше, всичко се повтори не след дълго. Този път трябваше да освободят собственият си апартамент. Излязоха на квартира, живееха почти оскъдно, пестяха от всичко, само молеха мъжът й да спре с бингото. Родителите му сами подали документи в старчески дом, да се спасят поне те и да не са в тежест. Не след дълго мъжът й замина. Къде, никой не знаеше.Тя продължи да живее с децата. Едва свързваше двата края когато дойде и нейното съкращение. Не се изплаши. Бореше се, търсеше работа.., живееше само за децата. Вечер ходеше да мие чинии в един ресторант, денем работеше в бакалия. Квартална бакалия. Не беше лесно, но нямаше друг изход. Децата растяха.

Бай Стефан беше неин клиент. Живееше в блокът, в който се помещаваше бакалията. Интелигентен човек, на 87 години. Запазен за възрастта си, винаги елегантно облечен, чист. Когато нямаше клиенти оставаше да си поговорят. Разказваха си книги, филми, говореха за музика. Беше й интересно с него.
Забеляза,че бай Стефан започна да идва в часовете когато клиентите намаляваха. Разказваше й по малко за живота си. Не й досаждаше, всеки ден се застояваше. Оказа се, че е бил музикант, пианист. Известен по света и неизвестен у нас. Както става. Концертирал в много държави, обиколил целият свят. Носител на престижни награди. Нямаше семейство, но не останал след пенсия да живее в чужбина, въпреки безкрайните си възможности. Искал костите му да почиват в България. Разговорите бяха задушевни, Мария се отпусна и по малко, на глътки му разказа своята съдба. Той й носеше книги от голямата си библиотека, даваше й да слуша плочи на известни изпълнители, негови записи.Стана така,че се запозна и с децата й. Те вече бяха големи, учеха в престижни училища. Един ден, беше неделя, бай Стефан покани нея и семейството й в къщи, на кафе и музика. Отиде с децата. Възрастният човек ги почерпи със скъпи бонбони, прекрасно кафе, свири на пианото, разказва им за света, в който е живял. Когато се наканиха да си тръгват той ги спря: Искаше да поговорят.
Това, което им предложи, Мария никога не би си помислила или мечтала. Каза им, че вече е твърде възрастен и не знае колко още му остава. Иска да се преместят да живеят при него. Апартаментът му е доста голям, всеки ще може да бъде самостоятелен, а иначе да са заедно. Искаше да има семейство, дъщеря и внуци.
Децата и бай Стефан я оставиха тя да реши. Малките искаха и бяха съгласни да направят едно голямо семейство.
Заживяха заедно. Беше изключително приятно да се живее в дома на този човек. Тих, чист, ненатрапчив в отношенията си. Харесваше нейното домакинстване. Поиска само тя да спре да работи вечер в ресторанта. Да си остане само в бакалията. Помагаше й в къщи каквото умее. Радваше се на децата и ценеше тяхното възпитание. Вечер дълго беседваха или слушаха музика всички заедно.
Бай Стефан се беше погрижил за всичко. Уреди юридически издържан документ след смъртта му всичко движимо и недвижимо да остане на Мария. Само и единствено на нея. Имаше клаузи, които я предпазваха от неправилни решения и от ограбване на близки хора.
Цели седем години продължи щастливото съжителство на Мария, децата й и техният благодетел. Накрая тихо, както живееше, бай Стефан почина в една пролетна нощ в съня си. Изпратиха го със сълзи на очи. Беше част от тяхното семейство, бяха си дали взаимно много обич, наистина бяха станали баща, дъщеря и внуци.
Мария посегна към кафето си, беше изстинало. Не беше същото да го пие сама, без тихата, приятна компания на бай Стефан. Вечерта беше покрила всичко с тъмно син плащ, светлините на Търново приказно грееха. На душата й беше тъжно и тихо, но и спокойно. Един непознат човек, направи добро за нея и децата й. Спаси ги от глад, унижения, непосилен труд и мизерия.
От стаята долетя тиха музика. Мария трепна, обърна се. Дъщеря й стоеше до грамофона. Беше пуснала любимата плоча на бай Стефан.

Милка Маркова