автор: Layla

Бавно влизам във тихия двор,
а къщурката бяла ме гледа,
зная, помни ме старият бор
и смокинята.... там до съседа,
и лалетата шарени пак
се усмихват красиви и свежи,
сякаш баба ми още е тук
и с грижовни ръце ги подрежда.
И чешмата с корито от мъх,
оживя още щом я погледнах
и усещам се както преди,
ала нещо безценно изчезна.
---------------------------
Бели стаи,
стените изпъстрени в рамки,
а свежият въздух…
някак безпощадно тежи,
и прекрачила прага,
прегръщам тишината с ръцете си,
но някой ми липсва,
празнотата отвътре боли...

Търся своя покой
във уюта на старите спомени
и от снимките жълти
надничат лица и съдби,
и е пусто във къщата,
само проскърцват годините,
а гъдулката стара на скрина,
мълчи ли, мълчи.

Няма кой да отвори усмихнат вратата ни,
старата.
Няма кой да те срещне на прага
с "добре си дошла".
И уж, всичко е някак,
преди, както беше оставено
всичко сякаш е тук,
само моите старци - не са.