В крак с времето нареждат ни да бъдем,
да се обучим, казват, европейски.
Науката отново да прегърнем,
а не да бъдем даскали библейски.
Макар в бюджета ни пари да няма,
на курс ни води шефката любима.
Да можем тестове да правим трябва,
че инак утре няма да ни има.
Там лекторката "за носа" ни грабва,
обърква даскалските ни главици.
При знания за три, твърди, че трябва
в слаб клас, наред да пишеме петици.
А после ни поднася с жест тържествен
готовите от дни сертификати.
Благодарим ̀и по тертип известен
и бързо всеки тръгва към дома си.
За курсове не жалим днес пар̀ата.
А полза от тях има ли? Едва ли.
Така чрез нас източва се хазната,
а пък Школ̀ото - кучета го яли...