автор: ivliter

15.

Подготовката за всяко празненство е продължителен и ангажиращ процес. Трябва за толкова много неща да се помисли. И е нужно всичко да бъде извършено в срок. Особено важно е правилно да се разпределят задачите в колектива и всеки да си знае какво трябва да направи. Освен това, за да е добър резултатът всеки да притежава необходимата компетентност.
Толкова празненства съм отпразнувал в дългогодишния си трудов стаж, че изобщо вече не ми се помисля за празник, но няма как да се размине.
За себе си отдавна съм стигнал до извода, че няма по-хубав празник от делника. Когато всичко си тече в руслото и няма излишно напрежение и приповдигнатост.
Шефът е отскоро на този пост и сега много му се иска да се покаже, да направи нещо повече от предшественика си. Това мене никак не ме вълнува. Искам да пестя силите и енергията си за моите тихи и спокойни занимания – аз вече няма защо и пред кого да се доказвам.
Вместо за предстоящото тържество си мисля за следобедната среща на шахматната дъска с мой приятел. Имам да си връщам за поражението, което той ми нанесе предния ден. Вчера се опитвах през цялото време да му противостоя със Староиндийска защита, но тя така и не ми донесе успех. Затова проучих две турнирни партии и ми се струва, че приложената Сицилианска защита от единия гросмайстор е много подходяща за стила на игра на опонента ми.
– Пенева, ти ще разнесеш поканите! – нарежда шефът на една от колежките.
– Няма ли да е по добре ако… – иска да предложи нещо тя в отговор на поставената й задача, но шефът я прекъсва нетърпеливо.
– Няма да е по-добре. Вече съм решил. А ти, Драгоев ще се погрижиш за цветята. Костов ще се захване с озвучаването.
– Аз мисля, че…
– Няма какво да мислиш. Аз вече съм го измислил. Ти просто го направи както го искам.
– Но…
– Разбрахме се! – дава му да се разбере кой е тука шефът и кой решава кое как да стане.
Докато разпределя задачите, разочарованите колеги мърморят недоволно край мене. Напразно. Той е царят, а ние сме пешките. Като че ли не са разбрали що за човек е, че не е като предишния началник. Може да бъде чута думата на някой топ или офицер да речем, но не и на пешката. Излишно е да спориш, да възразяваш и да даваш мнение, особено когато не ти го искат. Но мнозина от колегите са още млади и тепърва има да разбират много неща в човешките, и служебните отношения.
– Ти ще помислиш за украсата на помещението – поглежда към мене директорът. – После ще ти кажа какво точно искам.
– Ясно! – отвръщам кратко аз.
Не е трудно да се досетя, че помислянето ще се състои в това, как по-добре да изпълня онова, което е намислил „царят“. Ако бях на по-важна позиция или се стремях към такава, можех да се осмеля и да предложа нещо, но аз съм пред пенсиониране и за мен е важно да се съгласявам и да премина през задачата си по-бързо и по-лесно.
Да царят е най-важната фигура и цялата игра се върти около него. По това две мнения няма. Но какво е царят ако не се опира на крехката сила и защита на пешките, ако той
не ги цени и ги жертва неблагоразумно!? Такъв цар рано или късно неминуемо загива. Гледайте царя, но мислете за пешките – така учи шахматната игра.
Най-после заседанието свършва и аз бързам да изляза от залата, да подишам чист въздух и да събера свежи сили за предстоящия двубой привечер с моя сериозен противник на шахматното поле. Няма да ми е лесно, защото съм разбрал, че той знае цената и силата на пешките.